Трибалите

Около 376 г. пр.Хр. трибалите, предвождани от цар Халес, преминали Стара планина и достигнали чак до егейския град Абдера. Гърците се готвели за обсада, но атинският стратег Хавриас предпочел мирен съюз с противник, за чиито воини се носела славата на „свирепи“ и „непокорни“ мъже с прочути бойни умения. Това не само принудило могъщата Атина да преговаря на равна нога, но и било признание за превъзходството на трибалите, въпреки че били по-малобройни.

През 347 – 346 г. пр.Хр. Филип II Македонски предприел голямо настъпление срещу тракийските владетели на разединеното Одриско царство на север. В продължение на няколко години той удържал победи, присъединил голяма част от тракийските земи и преименувал на свое име най-големия град в Тракия – от Евмолпия на Филипопол, днешен Пловдив (ок. 342 – 341 г. пр.Хр.). През 339 г. пр.Хр., натоварен с богата плячка, Филип решил на връщане да премине през земите на трибалите. Те се съгласили да го пропуснат, но срещу дял от придобитите богатства. Възникнал спор, довел до битка. В нея Филип II не само понесъл тежки загуби, но и едва оцелял. Тежко ранен, той останал куц до края на живота си. Така трибалите показали, че дори най-могъщият владетел на епохата може да бъде спрян.

През 335 г. пр.Хр. Александър Велики, синът на Филип II, преди да се отправи на Изток за завладяване на света, преминал през проходите и поречието на реките Струма и Места от Беломорието към нашите земи. За да си подсигури тила и да спечели подкрепа, той повел поход срещу трибалите. Техният цар Сирм се сражавал в три последователни битки – при Хемус, река Лигин и остров Певки. В началото трибалският владетел бил принуден да отстъпи, след което наредил възрастните, жените и децата да се изнесат на дунавския остров Певки заедно с войска, която да ги охранява. Това укрепление Александър не успял да превземе, но успял да привлече част от бойците на своя страна.

Години по-късно, в периода 280 – 270 г. пр.Хр., келтите от Панония нахлули и водели непрекъснати войни и битки с трибалите. След години нашествия на келти и илирийци трибалите били принудени да се изтеглят на изток, но продължили да смущават римските провинции. Последният исторически отзвук за тях е при Диоклециан в края на III в. сл.Хр.

Днес трибалите остават в историята като народ на безстрашни защитници – онези, които спрели Филип II, устояли на Александър Велики и проявили дипломатическа мъдрост, сключвайки съюз с Атина.

Днес трибалите се възприемат като олицетворение на силата и самобитността на северозападните български земи в древността. Макар да са изчезнали като отделна общност, тяхното културно и историческо наследство продължава да живее чрез археологическите съкровища и научните тълкувания на българските траколози.

Тяхната земя – днешната околност на Враца – и до днес пази каменните стени, гробниците и съкровищата, които разказват историята на един народ, за който честта била по-скъпа от живота. Сред тях е така наречената от учените Могиланска могила, проучена за първи път през 60-те години на ХХ век след разкопките на археолога Богдан Николов. В нея са открити три гробници, включително богато погребение на владетел или аристократ от племето. Откритото съкровище е едно от най-ценните тракийски находки в България. То включва златни венци, сребърни съдове, бронзови апликации, оръжия и конски снаряжения – ценни украшения, свързани с царската власт. Тези находки свидетелстват за високото положение на племенните предводители и за култа към обожествяване на владетеля след смъртта му – обичаен за тракийския свят.

Видният български археолог, историк, траколог и филолог Иван Венедиков, който ръководел археологическите дейности заедно с Богдан Николов, пише за намерени два човешки скелета. „Единият е разкрит до ездитния кон и колесницата, а другият – до богатите гробни дарове: венец и обици“, отбелязва проф. Нарцис Торбов в книгата си „Могиланската могила във Враца“, където 40 години по-късно обобщава всички налични сведения от записките на Богдан Николов и последващите междупредметни изследвания.

Сред материалите е включена и снимка на антропологическата възстановка на глава, изработена от проф. Йордан Йорданов – изявен български учен в областта на физическата антропология, палеоантропологията и морфологията на костната система у човека. Той е единственият антрополог в България, прилагащ методология за възстановяване на меките тъкани по черепа. Според проф. Йорданов останките принадлежат на тракийска принцеса, любима жена на владетеля, от средиземнономорски тип.

От десетилетия археолозите търсят резиденция или дворец на трибалите, тъй като множеството артефакти насочват към такова предположение. Това започва от топографското наименование на града, който през Средновековието се нарича Вратица – раннославянска форма на умалителното от „врата“: „вратичка“, „вратица“, „вратца“. Името е свързано с местността – тесен планински проход, наподобяващ врата. Продължавайки с анализ на намерените ценни златни и сребърни съкровища, включително най-голямото – Рогозенското, се открива знак, че този край е бил средище на богати и знатни особи...