рисунка Адриана Герасимова
Газа / Женева, 13 януари 2026 г.
Повече от сто деца са убити от последното примирие в началото на октомври 2025 г. Това означава грубо по едно момиче или момче, убито всеки ден. И за съжаление, това примирие имаше непредвидим ефект. Палестинските деца изчезнаха от полезрението на света.
- Джеймс Елдър, говорител на УНИЦЕФ
И макар бомбите да намаляха, те не спряха. Но светът извърна поглед. Последното примирие от Плана за мир на американския президент Доналд Тръмп, което мина с одобрението на Съвета за сигурност на ООН, се оказа поредният параван за пред медиите.
Смъртта в Палестина и по-точно в Газа продължава да взема своите жертви и днес, в този момент. През последните месеци палестинците, живеещи в малката ивица опустошена земя, са изтласкани към брега на морето. Нямат право да прекосяват невидимата жълта линия, която ги дели от военните сили на окупацията, защото биват застрелвани. Подвизават се в изпокъсани, често наводнени палатки, а в смразяващата зима умират от хипотермия. Гладът, болестите, природните бедствия, спорадичните бомбардировки и обстрелът са неразривна част от агонията им.
Според последните данни Израел е извършил над 1200 нарушения от последното „спиране на огъня“ като част от първия етап на Плана за мир.
Недопускането на подемна техника остави лунния пейзаж на Газа на произвола на стихиите. Зачестяват случаите полусрутени постройки да се свличат над палатковите лагери, вземайки и те своя дял от жертви. Вследствие на продължаващата блокада, липсата на храна, вода, лекарства и лекарски екипи, както и на отказа на достъп до подвижни домове, броят на жертвите от 10 октомври 2025 г. насам възлиза на над четиристотин и петдесет. Над сто от тях са деца. Осем са регистрираните детски случаи на загинали от премръзване, няколко от тях са новородени. Тази статистика обхваща само потвърдените случаи, за които има събрани сведения.
От 1 януари тази година Израел преустанови достъпа до ивицата на тридесет и седем хуманитарни организации, сред тях „Екшън ейд“, Международния спасителен комитет, „Лекари без граници“ и Норвежкия съвет за бежанците, с което изправя над 1 500 000 души в Газа пред пълно хуманитарно бедствие.
Влизаме в третата година на геноцид. Палестинците в Газа продължават да бъдат убивани по всeвъзможни начини сред световно мълчание, а децата там не познават детство.
При всякакви обстоятелства, когато военните престъпления се пренебрегват в замяна на временно облекчение, безнаказаността може да се нормализира. И все пак в този случай оставяме държава, обвинена в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, да отговаря за изхранването на населението, засегнато от геноцида, без надзор и безнаказано. Това открито лицемерие е обезпокоително.
Из доклада на специалистите на ООН
РАЗКАЗЪТ НА БАРЕТАТА ПОДПОЛКОВНИК АГИЛАР
Днешната история е за глада, смелостта, благодарността и предателството. Историята на Амир. Също като посланието на Хинд Раджаб и това на малкия Амир тя намери начин да достигне до нас. Този път през очите на подполковник Антъни Агилар, ветеран от специалните части на американската армия – от т.нар. Зелени барети.
Това са извадки от поредица интервюта, които той даде, след като напусна Хуманитарната фондация за Газа, ужасен от отношението към палестинците и военните престъпления, които засвидетелства на място.
***
Вярвах, че делото е благородно, че мисията да нахраним хората в Газа е правилна, затова приех. Но най-добрият начин, по който мога да опиша как палестинците достигат до помощта, напомня на трилогията „Игрите на глада“, където оцеляват най-силните. Тези, които могат да пробягат най-бързо и най-далеч, стигат първи и получават помощта. Онези, които обикновено остават без никаква помощ, са децата, жените, хората с увреждания.
***
Действието се разви на разпределителен пункт 2. Датата е 28 май 2025 г. Беше вторият ни ден по раздаване на помощи. Tова малко момче, което запечатах на снимка, завинаги ще ми напомня сина ми. Със същите кафяви очи, сходна възраст.
Името му беше Амир. Той излезе от тълпата хора и се приближи към нас. Помислихме, че е ранен или иска още малко храна, защото всичко, което държеше в ръцете си, беше пакет с ориз, част от пакет с брашно, някакви макарони, които беше събрал от земята. Подканихме го и той плахо се приближи с протегната дясна ръка към наемника до мен. Момчето хвана ръката на военния и я целуна, премести се към мен и целуна и моята ръка. В арабската култура това е знак на уважение. Мъжът до мен беше ветеран от войните в Ирак и Афганистан, но се развълнува също като мен.
Седяхме и оглеждахме момчето, което беше изнемощяло, босо, панталоните му се придържаха към крехкото му тяло с импровизирано въже. Вероятно не беше се къпало с месеци, не беше яло с дни. Беше извървяло 12 километра под жаркото слънце, за да достигне тези пунктове, а фондацията не му даде вода. Нито бутилка, защото им се виждаше твърде скъпо!
Поставих ръка на рамото му. Усещах костите му под ръката си, уязвимостта и отчаянието му. Клекнах пред него, вгледах се в очите му и му казах:
„На хората им пука. На Америка ù пука! Няма да бъдеш забравен. Хората по света се вълнуват от вас!“.
Нито той говореше английски, нито аз арабски, но се разбрахме. За първи път от известно време той усети, че някой се интересува от него, че някой може да се погрижи за него. Амир седна пред мен и протегна ръцете си. Всяка костица прозираше по тях. Обви с дланите си лицето ми и го целуна. И тогава на чист английски ми каза: Thank you!.
Отдалечи се към изхода. Имахме много строг протокол, по който палестинците трябваше да се движат. И така той се отдалечи, като на път за вкъщи трябваше да премине отново през активната военна зона. Този пункт е по-различен от другите и зад ъгъла има насип и кула с наблюдателница на израелската войска. При преминаването палестинците нямат видим достъп, ако отгоре стрелят по тях.
Бях все още на пункта, когато чух стрелбата. Беше едва вторият ден от раздаването на помощи, а се чу картечница. Тогава помислих, че някой ни напада, изтичах до насипа и залегнах, за да се прикрия. Виждах пушилката, рикоширането на куршумите и падащите тела наоколо…
Амир така и не успя да стигне до вкъщи.
Това момче проходи 12 километра, за да набави някаква храна, събра остатъци от земята, за да си тръгне с тях и да бъде убит от израелската войска. ЗАЩО?! Защото им липсва дисциплина, военни стандарти и основно човешкo благоприличие!
***
Станах свидетел как израелските отбранителни сили изстреляха снаряд от танк „Меркава“ по тълпа от хора, унищожавайки кола с цивилни, които просто се отдалечаваха от мястото. Станах свидетел как минохвъргачни снаряди се изстрелват по тълпите с цел те да бъдат държани под контрол.
По време на десетките раздавания, в които участвах, нито веднъж не усетих заплаха, не видях оръжие. В случаите, когато се стреляше, изстрелите идваха от нашата позиция, от израелската войска. Град Рафа, където са пунктовете за помощи, е изравнен със земята. Цивилните трябваше да извървят пеша от 8 до 12 километра в едната посока без превозни средства. Повечето от тях нямаха обувки, бяха зле облечени, умираха от глад и жажда.
И за да стигнат до някаква помощ, те трябваше да преминат през активна военна зона. На два пъти станах свидетел как родители носят на ръце мъртвите си деца. По всичко личеше, че тези деца са умрели от глад.
Идеята и механизмът на Хуманитарната фондация работеше не за да нахрани палестинците, а за да ги остави да гладуват.
Моята задача е да се уверя, че американският народ знае това, защото нашите данъци плащат това военно престъпление. И когато ръководството не реагира на доклада ми, това беше моята червена линия, моралната граница, която не можех да премина. Прекъснах договора и си тръгнах.
***
В цялата ми 25-годишна служба никога не съм бил свидетел на такова ниво на жестокост и използване на безразборна и ненужна сила срещу цивилно население – невъоръжено, гладуващо население. Никога не съм виждал подобно нещо на нито едно място, където съм бил изпращан на военни мисии, до момента, в който бях в Газа – от страна на израелските сили и американските подизпълнители. В най-откровената ми оценка бих казал, че е престъпно. Без съмнение бях свидетел на военни престъпления.
Свидетелските показания на подполковник Агилар се прибавят към значителните доказателства, че тези престъпления са се случвали систематично, а Амир беше от убитите деца, чието тяло не беше намерено.
Голяма част от труповете не са открити поради ширещата се практика от страна на израелската войска на заравяне в масови гробове с багер.
Доклад на ООН от 15.08.2025 г. документира смъртта на близо 1400 души от началото на работата на „Хуманитарна фондация Газа“ (GHF), от май до юли 2025 г. Те са били убити при опит да получат храна. Ранените са 4000. От ведомството посочват, че 859 от тях са загинали в близост до самите обекти на фондацията.
„Наричането на операцията „хуманитарна“ допълва хуманитарния камуфлаж на Израел и е обида към хуманитарното начинание и стандарти. Да видим деца, умиращи от глад в ръцете на родителите си, би трябвало да ни отърси от самодоволството ни.“
Из доклада на специалистите на ООН
Друго разследване, от септември 2025 г., разкрива, че израелските окупационни сили са убили около 3000 палестинци и са ранили близо 20 000 други, докато са се опитвали да получат хуманитарна помощ от началото на геноцидната война в ивицата Газа през 2023 г. Според доклада 1200 са убити около хуманитарните пунктове на подкрепяната от САЩ и Израел „Хуманитарна фондация Газа“. Разследването документира близо 200 израелски нападения срещу палестински цивилни, търсещи помощ, във времето между януари 2024 г. и края на юли 2025 г.
Това е екзистенциална заплаха за сектор, който вече е изправен пред криза на легитимността.
Из доклада на „Ню хуманитариан“, Женева
Прочетохте текста на Адриана Герасимова „Всеки ден едно дете умира в Газа“, който е част от брой 4/2026 на Списание 8. Останалите теми от броя четете тук.