Повечето са сключвали брак през юни, защото са взимали годишната си баня през май. Очаквало се, че до юни все още ще ухаят добре. Това, естествено, не се случвало и затова по сватбите булките били отрупани с цветя, за да прикрият миризмата. Ето една от елементарните и доста практични причини на всяка сватба да има много цветя.
Баните са се състояли от голяма вана, пълна с топла вода. Мъжът в къщата се ползвал от привилегията пръв да ползва чиста вода, след това следвали синовете и други мъже, ако има такива в къщата, после жените и накрая идвал редът на децата. Последни от всички били бебетата. Дотогава водата ставала толкова мръсна, че направо можело да се изгубиш в нея. Затова се казва: „Не изхвърляй бебето с водата!"
Къщите били със сламени покриви, без дървени греди под него. Това е и единственото място, където животните – котки, мишки, и др. – могли да се стоплят. При по-силни дъждове се случвало те да паднат от покрива, откъдето идва и така известният израз: „Валят котки и кучета.” Отгоре падали и всякакви буболечки и други гадини, което било и причина над леглото да се опъва чаршаф – така се появили и леглата с балдахин.
В онези времена винаги имало гърне, което стои над огъня. Вътре са слагали предимно зеленчуци, рядко месо. Ако имало остатъци от вечерята, те се връщали в гърнето, в което се приготвяла храната за следващия ден. Понякога остатъците се натрупвали с дни… Заради употребата на оловни съдове, храната се „обогатявала” с този отровен елемент, което водило до множество отравяния.
За пиене на бира и уиски се използвали оловни чаши в една наистина смъртоносна комбинация. Някои по-запалени пиячи са се свличали по улиците и често са ги взимали за мъртви. Практиката обаче сочела, че понякога те се събуждали след почти смъртоносното напиване и затова семейството се събирало около мъртвеца (подобно на бдение), положен на кухненската маса, в очакване на евентуалното му възкресение.
В един момент местата за погребване започнали да привършват. Затова изравяли гробовете, погребвали костите в специални костници и отново използвали гроба. При отварянето на ковчезите обаче, при 4 от всеки 100 намирали драскотини вътре в тях – хората са били погребвани живи. За всичко обаче си имало решение – на китката на трупа започнали да завързват струна, която излизала горе над повърхността и на другия край завързвали камбана. Някой стоял цяла нощ на гробището, за да слуша звънеца.
И ако някой се подсмихне след тези редове, нека си припомним какво пише Димитър Талев в романа „Железният светилник”: