Снимка: Christin Hume on Unsplash
При първа среща обикновено хората не са съвсем естествени. Те знаят своите слаби страни и се опитват да не ги показват. Ако човек не познава езика на тялото и не се довери на интуицията си – може да се заблуди. Психолозите са категорични, че има някои специфики, по които можем да си направим изводи за новия си познат още на първата ни среща.
1. Подражаване на кумира
За децата и пуберите е нормална форма на социализация да се опитват да подражават на своите публични любимци. Нужен им е ролеви модел. С възрастта здравата личност престава да копира някого и намира себе си. Ако зрелият човек продължава да си търси кумири, това означава, че характерът му още не е сформиран. 15 процента от населението на земята има „синдром на подражанието на знаменитости“.
2. Липса на умение за справяне ребром с трудности
Всички сме малко роболепни и стеснителни понякога, но някои хора при сблъсък с дори неголеми трудности си крият главата в пясъка. Психологът Бил Кнаус нарекъл пръв този тип поведение „синдром на щраусовия капан“ – скованост от страх и неувереност, които пречат на индивида да върви към мечтите си и целите си.
3. Зацикленост върху себе си
Нормално е човек да се оглежда за външния си вид, но когато го прави дори в присъствието на събеседника си, това вече би трябвало да ни проговори за евентуални проблеми. Когато притеснението дали е харесван, силното желание да блесне в социалните мрежи и да получи колкото се може повече лайкове е явно, то пред вас е личност от истероиден (демонстративен) тип. Характеристики: самолюбуване, ненаситна нужда от внимание, потребност да бъде почитан. Основната слабост на тези хора е, че могат да бъдат манипулирани лесно като им се настъпи чувството за собствената значимост.
4. Страх от привличане на внимание
Скромността е добро и полезно качество докато не попречи на човека да бъде себе си и да се реализира. Психоложката Барбара Маркуей смята, че излишната притеснителност често се бърка с интровертност. Интровертите избират самотата, но не избягват общуването, просто си го подбират по-внимателно. Докато притеснителните хора страдат от занижена самооценка, от страх от отхвърляне и сдържат истинските си желания.
5. Критика на достигнатото от другите зад гърба им
Професорът по клинична психологиа Робърт Лихи определя три вида завист: депресивна, позитивна и враждебна. Депресивната завист занижава самооценката ни и ни кара да се чувстваме неудачници, позитивната ни мотивира да се усъвършенстваме, а враждебната ражда злоба и осъждане. При третия вид завист човек критикува и унижава всеки, който е постигнал резултати, за да може да изпъкне на негов фон.
6. Страх от изразяване на емоции
За да изразиш открито емоциите си трябва да притежаваш сила на духа. Няма нищо лошо и срамно в сълзите, ако те не са театрално изпълнение. Но в нашата култура е прието да крием чувствата си. Това е признак на добри обноски и емоционална стабилност. Но постоянно да се криеш под маска – това означава да се страхуваш от осъждане, да очакваш постоянно одобрение и да криеш от околния свят истинското си лице.
7. Рационализация – търсене на логични оправдания на постъпките си
Рационализацията ни помага да намираме разумни причини за възникване на негативна ситуация и да се справяме с емоциите. Така ние като че ли охлаждаме чувствата си чрез разума, за да не изпитваме болка, страх и самосъжаление. Но, от друга страна, същата тази рационализация ни служи да се залъжем. Вместо да решим проблема ние се убеждаваме, че сме достатъчно добри и е виновен някой друг. Много по-лесно е да се измисли логично обяснение за оправдание, отколкото да погледнем навътре в себе си.
8. Часта смяна на позите с търсене на опорна точка
Специалистът по разпознаване на лъжа Пол Екман пише, че ако по време на разговора партньорът често сменя немотивирано позите си, това говори за цялостна незрялост на личността. Положение на тялото с честа промяна на опорната точка на краката и позицията на стъпалата издава мек характер, низка самодисциплина и ненадежност.