Илюстрация: wikimedia.org
Тази статия е прeпечатана в сайта snopes.com със съгласието на първоизточника - The Conversetion. Авторът е Джон-Патрик Алем, асистент по научни изследвания в Университет в Южна Калифорния. Snopes.com e сайт, който проверява факти, публикувани в социалните медии, в сайтове и други канали на информация с цел проверка дали новините отговарят на истината. Всяка съмнителна публикация е отбелязана с кръстче, ако е невярна и със зелена чавка, ако е вярна. Можете да видите по търсената тема цялото движение на изкривяването на информацията преди от нея да „избухне“ някоя уж сензационна новина, а всъщност – стопроцентен фейк.
През последните няколко седмици дезинформацията за новата пандемия от корона вирус се разпространява в социалните медии с тревожна скорост. Един видеоклип твърдеше, че дишането на горещ въздух от сешоар може да лекува COVID-19. Публикация в Twitter рекламира инжектирането на витамин С в кръвта за лечение на вирусно заболяване. Други фейкове разпространяват неоснователни твърдения, че вайпингът от органично масло от риган е ефективен срещу вируса, както се използва колоидно сребро.
Тревожно е какъв огромен брой лъжи, а понякога опасни твърдения заливат социалните медии, а хората неволно ги разпространяват във все по-широки кръгове.
За да научат нещо повече за този неизвестен досега вирус, милиони хора се обръщат към платформите на социалните медии в опит да бъдат информирани за най-новите развития, както и и да се свържат с приятели и семейство. Twitter съобщи, че има около 12 милиона повече потребители на ден през първите три месеца на 2020 г., отколкото през последните три от 2019 г. Facebook също отчете безпрецедентен скок в активността на потребителите.
Това, което хората виждат, следват, коментират и шерват в социалните медии, са всички комуникации, които изучавам като директор на лабораторията за социални медии в Медицинското училище Keck на USC. Целта на моята лаборатория е да използвам публично достъпни данни от Twitter , Instagram, Reddit, YouTube и други, за да разберем по-добре нагласите и поведението, свързани със здравето.
Забелязахме някои тревожни тенденции, докато пандемията на коронавирус се разпространява.
Защо хората увековечават дезинформацията онлайн?
Първоначалните доказателства показват, че много хора неволно споделят дезинформация за COVID-19, защото не успяват да се спрат и да помислят достатъчно дълго и самостоятелно дали съдържанието е точно.
Има много надеждни източници в социалните медии, като Центровете за контрол и превенция на заболяванията и Световната здравна организация, но повечето социални медии не са предназначени да дават приоритет на най-добрата информация: те са създадени да показват съдържание, което най-вероятно ще ги направи първи по рейтинг и ангажираност, независимо дали публикуваното е точно или не. Съдържанието, което поддържа максимален брой потребителите в платформата, получава приоритет.
Изследванията на моя екип предполагат, че мотивацията на хората за споделяне също може да бъде част от проблема. Установихме, че потребителите на Twitter са склонни да ретуират, за да покажат одобрение, да спорят, да спечелят внимание и да се забавляват. Истинността на публикацията или точността й не са част от мотивацията при шерването. Това означава, че хората може да обръщат по-голямо внимание дали един туит е популярен или вълнуващ, отколкото дали посланието му е вярно.
Изкуственият интелект трудно се справя с океана от дезинформация. Грешките са много. Понякога вярна информация е премахната, а фейкът – е оставен, тъй като материалите са маркирани объркващо за ботовете. И тъй като дезинформацията не може да бъде идентифицирана в близко до реалното време в социалните медии, всички трябва да внимават къде получават своите новини за коронавирус. На разположение са организации за проверка на фактите, които помагат за развенчаването на неверни твърдения. Но те също се преуморяват, борейки се с потопа от дезинформация на коронавирус.
Друга тревожна тенденция са обвинителните и съдещите постове и снимки, които приемат формата на гражданска социална полиция, това може да има нежелани последици. Например снимки и видео със студенти по улиците или на плажа, които биват оплюти тотално, засрамени, вербално линчувани, защото са нарушили строгите мерки при пандемия. Когато потребителите на социални медии се стремят да убедят своите последователи да се държат в съответствие със съществуващите норми, те трябва да са наясно как го правят и подсъзнателните съобщения, които може да изпращат.
Публикуването, препращането или заклеймяването на хванати в нарушение хора, игнориращи мерките за социално дистанциране, не са най-ефективните начини за ограничаване на такъв тип поведение. Вместо да публикуват осъдителни факти как някой не спазва мерките и пие бира в парка, ходи на пазара или на църква, с което инсталират контрапродуктивна описателна норма в съзнанието на своята аудитория, моралистите трябва да дават положителни пример със себе си. Това би могло да се осъществи с постове на хора от дома, които спазват мерки за социално дистанциране, без да споменават други, които ги игнорират.
Социалните медии могат да бъдат мощен инструмент за промяна на поведението, когато се използват разумно. Лекарите от интензивните отделения, които са на фронтовата линия, подават най-вярно и правилно информацията за коронавируса. Те предоставят полезна информация за начините да защитим себе си и семействата си от заразата. Други водещи учени и лекари се насочват към социалните медии, за да развенчаят някой популярен и опасен фейк или слух.
Комуникационните кампании на служителите в общественото здравеопазване също могат да започнат да засилват нормативното поведение, като препоръчват здравословни дейности, които могат да намалят скуката или самотата, възникващи при мерките за социално дистанциране. Социалното споделяне и социалната полиция ще продължат. Как обществото се ангажира със социалните медии би могло да има значение.
