Снимка: ООН
Колко от вас ще споделят тази информация без да я проверят и без да я прочетат докрай? Екип от експерти по журналистика и масови комуникации от Университета в Канзас изследвали факторите, които влияят върху хората, за да бъдат те толкова податливи на невярна информация за здравето. Общото мнение на екипа е, че големите технологични компании носят отговорност да предотвратят разпространението на подвеждаща и опасна информация.
На над 750 участници е „пробутана" новината, че дефицитът на витамин В17 може да причини рак. Експертите наблюдавали, кое точно ще накара потребителите да споделят тази пълна глупост. Те оценявали дали журналистическият стил, авторството, отметките „подозрителна“ или „непроверена“ имат значение за читателя как възприема достоверността на статията. Както и дали читателят ще се придържа към препоръките на статията и дали ще я сподели в социалните медии.
Констатациите са, че представянето на информация не влияе върху начина, по който хората я възприемат и че само ефикасността на социалните медии играе роля в това дали респондентите са казали, че ще я споделят.
Хонг Тиен Ву, асистент по журналистика и масови комуникации, и Ивон Чен, доцент по журналистика и масови комуникации в KU, са съавтори на изследването. Те ще представят труда си на конференцията на Международната асоциация за комуникация през 2021 г.
Ву и Чен споделили с респондентите осем версии на статия, че липсата на витамин В17, може да е причина за рак. В една от версиите имало лекарска инструкция, включително кратко описание за медицински свидетелства на твърдението. В друга версия авторът е описан като майка на две деца с опит в творческото писане и бивш блогър. Някои версии били написани в характерния новинарски стил, в други бил използван по-непринуден език.
„Когато хората трябва да оценят достоверността на информацията, това изисква умствена работа. Когато сърфираме в мрежата като цяло, ние сме склонни да разчитаме на големи технологични компании за проверка на информацията. "- казва Ву
Респондентите, които били по-разумни в използването на социалните медии, се задълбочили по-сериозно в статията преди да решат дали да я споделят или не. Интересно е, че тези, които се интересуват много от здравна информация, са по-склонни да споделят намерени новини, независимо дали са достоверни или не, твърдят авторите.
Кой е авторът и как е написана статията почти нямало значение за начина, по който хората възприемат нейната достоверност, дали ще се придържат към препоръките в нея или ще я споделят. Имало доста хора, които спирали изобщо да четат, ако видели обозначение за непроверена информация и изобщо нямали намерение нито да споделят, нито да спазват препоръките в текста, ако е ясно, че е фейк.
Изследването се провежда в разгара на пандемията от COVID-19. Заключителните констатации са особено важни, тъй като дезинформацията и политизираната информация за пандемията се разпространяват като самата пандемия. Това показва, че на пръв поглед безобидната дезинформация също може да бъде опасна.
Фактът, че всякакъв вид сигнализираща информация значително е повлиял на възприятията и намеренията на читателите да споделят, показва колко е важно за големите технологични компании, които държат платформите на социалните медии, да проверяват информация или да етикетират съдържание, което съдържа невярна, непроверена или опасна информация, пишат авторите.
