Илюстрация: dccomics.com
В ноемврийското издание на комикс на DC Comics Супермен ще бъде бисексуален - Джон Кент ще има еднополова връзка с приятеля си Джей Накамура.
Това става ясно от публикация в сайта на DC, издателството е част от групата на "Уорнър брос". Романтичната връзка между двамата мъже ще пламне в новата поредица, проследяваща пътя на Джон, син на "класическия" Супермен Кларк Кент.
Тази новина взриви социалните медии. Разбира се, коментарите на потребителите от цял свят са от "Осанна!" до "Разпни го!", в зависимост от убежденията им, нравите, геополитическите им пристрастия и сексуалната ориентация.
Кейтлин Джонстоун, независим журналист от Мелбърн, Австралия, публикува на сайта си това стихотворение, посветено на дребните дразги, на които светът обръща внимание, вместо хората да си отворят очите за истинските проблеми на човечеството.
Нека спорим за бисексуалния Супермен
Нека спорим за бисексуалния Супермен,
докато светът гори,
докато те ни подготвят за война с Китай,
докато ни отнемат правата,
докато крадат все повече и повече от нашата власт и нашето богатство,
докато изнасилват умовете ни с усъвършенствани пропагандни системи,
за да ни превърнат в пионки в глобалната игра на шах.
Нека спорим за бисексуалния Супермен,
за да избегнем страха си от неясното бъдеще,
за да не мислим как вече нищо няма смисъл,
за да успокоим пъплещото усещане, че всичко, на което са ни научили, е лъжа,
за да изтласкаме сподавените викове на това свещено дете в нас,
за да се скрием от прозрението, че сме едно с всяка част от тази бъркотия.
Нека спорим за бисексуалния Супермен,
защото е по-лесно, отколкото да бъдем истински,
защото е по-лесно, отколкото да признаем, че се страхуваме,
защото е по-малко предизвикателно, отколкото да се изправим пред себе си,
защото културните войни между нас и тях са удобни,
докато автентичността ни ужасява,
защото любимият продължава да ни призовава да сме цялостни,
а ние просто не сме готови да се изправим срещу собственото си съвършенство.
Нека спорим за бисексуалния Супермен,
вместо да правим изкуство,
вместо да възпяваме величието,
вместо да изразяваме благоговение пред чудото на сътворението,
вместо да запечатлим всичко, което можем, преди да го няма,
вместо да се прегръщаме един друг в умиращия свят,
и да се целуваме, потопени в неизвестното,
вместо да се утешаваме взаимно, напомняки си, че всички сме смъртни,
вместо да позволим на истинската интимност да вземе думата,
вместо да се свързваме по този начин, за който винаги сме копнели,
но никога не сме били достатъчно смели, за да я допуснем.
Нека се борим за това, което вълнува Супермен,
за да се предпазим ние от възбуда,
за да се предпазим да живеем пълноценно,
за да се предпазим да живеем с настроение,
за да не отваряме очите си никога...
и за първи път видели величието на живота
без да ги затваряме никога, никога,
да се хванем за ръце
и да пристъпим в преобразения свят
под жълтото слънце.
