Любопитно5 юли 2023

Как социалните медии превърнаха трагедията на „Титан“ в шоу

Когато привилегировани хора изпаднат в беда, ние се чувстваме по-добре

Снимка: Kinopoisk.ru

Подводницата „Титан” изчезна с петима души, които бяха се впуснали в това приключение, за да видят останките на „Титаник“. Флотът съобщи, че тя е претърпяла „катастрофална имплозия“ и петимата пътници се смятат за мъртви. Това е трагедия. Хората скърбят. Вместо състрадание обаче социалните и традиционните медии превърнаха това в развлекателно събитие. Избухнаха мнения и теории от неинформирани и дезинформирани кресльовци и учени. Непристойността на публикациите в социалните мрежи превърна журналистиката в раздухващ подстрекател в битката за зрители, читатели и потребители. Състраданието и емпатията бяха захвърлени настрани, тъй като участниците в тази словесна вакханлия сочеха с пръст виновниците, споделяха своите интерпретации и ръсеха потенциални конспиративни теории, за да получат гледания и харесвания.

Ако е възможно за момент да се забрави (както мнозина изглежда са направили), че в тази трагедия са замесени реални хора, трагичното събитие имаше всички необходими елементи на добра мелодрама, за да вдъхнови въображението. Има екстремен туризъм, милиардери, мистерии, експлозии, мисии за търсене и спасяване, както и митологията на „Титаник“. Използването в социалните медии на трагедията за забавление е тревожно. Има психологически причини, поради които хората лесно могат да загърбят човешкото нещастие и да превърнат случаи като инцидента с „Титан“ в забавление. Но цената плащаме всички ние.

Хората са виртуозни сценаристи

Нашите мозъци автоматично организират събития – дали са свързани или уместни, няма значение – в модели, за да създадат история, която придава смисъл на преживяванията. Човешкият мозък е устроен да бъде свръхчувствителен към опасности, така че бедствията привличат вниманието ни. Това е инстинктивен отговор, за да потвърдим, че ние лично не сме в опасност. Това е виртуална измама в голям мащаб.

Така им се пада на богатите

Петимата на борда на Титана имаха достатъчно пари да платят 250 000 долара за място в подводницата, за да видят останките на „Титаник“. В един свят на хора, които се борят за оцеляването си, такива факти могат да изглеждат като нещо средно между прахосничество и неморалност и да намалят нашето състрадание. И все пак много хора гледат на богатството със смесица от любопитство и завист. Въз основа на рейтингите на предавания като Real Housewives, налице е воайорско очарование от богатите. Хората обичат да виждат как те биват сваляни от пиедесталите им. Когато милионери и привилегировани хора изпаднат в беда или се държат лошо и бъдат хванати, ние се чувстваме по-добре, защото това показва, че зад всичко това те са нормални и смъртни. Това ни кара да се чувстваме по-малко непълноценни.

Мистерията е силен коз

Подводницата загуби връзка с кораба-майка няколко часа преди експлозията. Липсата на комуникация създаде пространство за съчиняване на множество различни сценарии. Социалните медии са пълни с детективи, гледачи и „експерти“, които привличат вниманието, като предлагат много авторитетно странни теории. Вниманието е форма на сила. Получаването на гледания кара хората да се чувстват специални и важни, а с достатъчно последователи може дори да генерира доходи. Социалните медии създават система, базирана на награди, която насърчава скандалното и екстремното. Видео публикациите, като например в TikTok, могат да увеличат достоверността на информацията чрез промяна на дълбочината на обработка. За съжаление, изследванията показват следното: дори хората да знаят, че дадена новина е невярна, това не ги спира да я разпространяват.

Конспиративните теории намаляват несигурността

Подкрепянето на конспиративни теории намалява безпокойството, твърдят психолози и социолози. Да бъдеш част от група, която вярва или търси „улики“, създава чувство за принадлежност, подхранвано от морална увереност. „Детективите“ в социалните медии се опитаха да разкрият убийството на Габи Петито и нанесоха непоправими щети – пропиляха ресурсите на правоприлагащите органи и лъжливо обвиниха невинни хора, превръщайки ги в мишена за яростта в социалните медии.

Митологията придава допълнителен аромат

„Титаник“ е типичен символ на морско бедствие. Това е мощен мит, генерирал огромен набор от теории на конспирацията, до голяма степен благодарение на това, че е обект на един от най-успешните филми на всички времена. Джеймс Камерън, режисьорът на „Титаник“, допълнително активира въображението на публиката, като направи паралели между потъването на злочестия кораб и трагедията с „Титан“.

Спасяванията са романтични

Търсенето и спасяването активират романтични метафори. Несбъднатите мечти и любовта, присъщи на разказите за „Титаник“, помогнаха да се възвеличат усилията за търсене и спасяване за петимата от подводницата. Да бъдеш спасен означава да оцелееш, нещо, от което всички ние имаме личен интерес. Ние се успокояваме, когато някой е спасен. Успешните акции засилват чувството ни за свобода на избора и надеждата. Това е архетипен филмов сюжет с герои, побеждаващи злодеи или мощни природни сили и спасяващи жертвите точно навреме. Хората естествено гравитират към архетипни значения.

Липса на отговорност и състрадание

Социалните медии (подпомогнати от нашата лековерност) плюят на отговорността. Публикациите, които виждате, доят трагедията на „Титан“ и отразяват лично търсене на внимание и лайкове, социално утвърждаване и самомотивирани програми – дори ако твърдят, че „помагат“. Те не се интересуват от коректността, от трагедията на хората, за които се предполага, че са загинали при инцидента, или скърбящите им семействата.

Въпреки че социалните медии предоставят полезна платформа за споделяне на информация, събития като инцидента с подводницата подчертават грозната страна, която движи създаването на съдържание без съображение за точност и коректност, и със сигурност без отношение към скърбящите семейства. Въпреки че е лесно да се види как случаят улови и подхрани спекулациите, той също така разкрива липсата на състрадание и критично мислене, да не говорим за излишъка от високомерие. Липсата на емпатия вреди на всички ни.

Източник