ЛюбопитноДима Котева, снимки Добрин Кашавелов / 18 август 2023

В пещерата на Аладин

За магичната сила на кристалите ни разказва Руслан Александров от „М и А Минералс рейнбоу“

За магичната сила на кристалите да лекуват, да пречистват енергията, да ни пазят и да избират стопаните си; за вярванията на древните народи и за начините за разпознаване на истинските камъни ни разказва Руслан Александров от „М и А Минералс рейнбоу“

Детският копнеж към откривателство и споделената възхита към природата събират две момчета в съвместно приключение за цял живот. За основателите на най-голямото у нас търговско дружество за минерали благородните камъни са страст, любов, призвание и съдба. Руслан бива запленен от тях, когато на 9 години се натъква на колекция на тавана у дома. Павел пък намира първия си образец на 13 – калцит от баритните мини при с. Новачене, Ботевградско. Още от онези времена двамата са неразделни, защото ги свързва не просто приятелство и впоследствие съдружие, а общи ценности.

Близо 40 години по-късно Павел Михайлов и Руслан Александров продължават да споделят дните си с удовлетворение и възторг пред великолепието на природата. Отдавна са се утвърдили в своите среди и са изградили име на отлични познавачи и почтени продавачи на качествени минерали, като продължават да удивляват своите клиенти, сътрудници и съмишленици с нови и любопитни находки от близо и далеч.

- Здравейте, Руслане! Разкажете ни как решихте да се посветите на минералите?
- Знаете ли, много често в последно време чувам от различни хора, че всъщност камъните са ме избрали, а те не избират всеки да се занимава с тях. Не знам доколко е вярно, но усещам, че сякаш е, защото такава любов няма как да дойде изведнъж. Наистина ги обичам! Радвам се, когато намираме редки и добавяме все повече и нови минерали. Имаме си дори такава вътрешнофирмена шега с колегите – когато дойде някой и тръгне да пита: „Имате ли...?“, отсичам, преди да си е довършил въпроса: „Имаме!“. Даже си спомням, веднъж чета един форум за минерали и някой пита къде може да намери астрофилит. И отдолу уредничката на музея „Земята и хората“ му отговорила: „При Павката и Руслан ако няма, не търсете другаде“.

Това ни води – да видим радостта на хората. Вчера например дойде един господин. Наскоро открили онкологично заболяване на жена му и го насочили към нас от медицински център. Търсеше шунгитова пирамида, поне 7 см, която да се постави на засегнатите места. Човекът беше толкова притеснен. „Спокойно, имаме!“, му казах и ми стана драго, че съм му от помощ.

- А как се зароди тази страст у вас?
- Всичко тръгна още когато бях малък. За разлика от другите деца не си падах много по футбола или по момичетата впоследствие. Харесвал съм момиче, разбира се, но тогава мислех, че те отнемат от времето да се отдадеш на любимото си занимание.

Аметист

Много обичах да тършувам по тавана на баба и дядо, да откривам разни неща, хиляди пъти съм го преравял. Бях в трети клас, когато намерих една стара кутия за обувки с камъчета вътре. Баба и дядо обичаха да ходят по летувания и явно са си събирали по нещо от тук и там. Те също бяха много любознателни и не е като да са събирали просто скали или камъчета с дупчица, защото носело късмет, а истински минерали.

Имахме у дома онази кафявата „Малая детская энциклопедия“ на руски, в няколко тома. И единият беше „География“ – за великите географски открития и за минералите. По онова време нямаше снимки или бяха черно-бели, но имаше много хубави цветни рисунки от художници на минерали. И аз бях безумно горд, че от камъните в кутията бях успял само по рисунките и четейки описанията на руски (при условие че езика го почвахме в 5. клас), да разпозная около 60% от тях. Това, разбира се, го установих впоследствие, когато няколко години по-късно отвориха в София Националния музей „Земята и хората“.

Хематит

Разбрах за него от баща ми. По комунистическо време беше оператор в БНТ и един ден ми казва: „Роска, ще се отваря нов музей за минерали в София. Ние го заснехме, предаването ще се излъчи по телевизията“. И аз започнах всеки ден след училище да ходя там. Стъклата на музея, знаете, са огледални, и тогава бяха същите. А аз искам да видя какво има вътре и съм се долепил плътно, и надничам през тях, но то се не вижда нищо отвън. Докато един ден вратата се отключи: „Момче, заповядай, как се казваш... Явно харесваш минералите?“. Влизам аз и представете си в какъв захлас изпадам пред тези огромни кристали, два пъти по-високи от мен?!

Оказа се впоследствие, че имало още няколко деца, заплеснати като мен, и единият от тях беше Павел, настоящият ми съдружник. Говорим за 1986 г., когато се подреждаше експозицията на музея, т.е. ние бяхме допуснати да се докоснем до неговите съкровища преди официалното му откриване следващата година. Та, тогава решиха – защото, знаете, не само беше модерно, но и задължително децата с нещо да се занимават – да основат кръжок по минералогия. Там се запознахме с Павката – аз бях на 12 г., той – на 15 г., и започнахме заедно да ходим за минерали.

Кехлибар

После Павел завърши „Геология“ в Софийския университет, а аз, след техникума по индустриална химия и биотехнологии, се насочих към УНСС и се дипломирах като магистър по икономика. В един момент решихме, че ще основем своя фирма и след като и двамата минахме казармата, през 1997 г. започнахме с малка сергия на пазара на антикварите и приложниците при храма „Св. Александър Невски“. Геоложките среди ни приеха. Още на следващата година станахме членове на „Българско геологическо дружество“, а от 2002 г. и на т.нар. Клуб на лапидарите в България, т.е. любителите и колекционерите на минерали.

Така се събраха пътищата ни и до днес страстно продължаваме да търсим и споделяме с хората красотата, която земните недра са вложили в минералите. Между другото, в музея още правят кръжоци, има деца, но няма такива мераклии като нас, за съжаление. Може би изкушенията в живота сега са много повече, отколкото преди и те не устискват дълго.

- Обяснете ни за внушителните кристали, които ни посрещнаха от двете страни на входната врата.
- Това са геоди. Радват окото, нали, такива големи, красиви, искрящи? Но не само заради това сме ги сложили тук. Образуваната в тях кухина има свойството да извлича от човешкото тяло енергията, която е отрицателна, тежка, мръсна, както искате я наречете, но в същото време тя излъчва обратно в пространството заредена хубава такава. Кристалите, които имат тази способност, са аметист, цитрин, калцитов и планински кристал. Аметистът и планинският кристал са много силни минерали за предпазване от зли очи и всякакви насочени лоши енергии.

Планински кристал

А иначе тази празнина в тях се образува по време на вулканичната дейност и последващата кристализация. И когато минералът е с кухина и допълнително тези кристалчета вътре са насочени едно към друго, способността му да събира околната отрицателна енергия е огромна. Затова сме ги поставили тези лилави аметистови геоди. По тази причина и езотериците ги използват например за подреждане на кристални решетки под леглото за защита.

До аметистите пък сме сложили две жълти цитринови геоди. И тук се намесва едно по-съвременно вярване, че цитринът е минерал на парите и благосъстоянието. Поставен с кухината навътре, вкарва от входната врата в помещението благополучието.

А защо ги избрахме толкова едри, е обяснимо – колкото по-дълго време се образува един кристал и съответно нараства във времето до голям размер, толкова повече запечатана сила има в него от земята. Той е много по-мощен енергийно.

Има една авторка – Джуди Хол, която е събрала сведения за лечението с кристали при различни древни народи. Хората отдавна са разбрали силата им и това е едно много старо знание. Сега просто се преоткрива.

Тибетски турмалин

- Съвпадат ли древните вярвания за кристалите при различните народи?
- Да, ще ви дам пример. За какво според вас служат сините и виолетовите кристали? В Латинска Америка вярват, че аметистът пази от лоши сили. Източните народи нямат в земите си аметист, но имат тюркоаз, който ги пази от зли погледи и отрицателни енергии. Старите българи, понеже не сме имали, особено по турско време, нито тюркоаз, нито аметист, сме носили синьото т.нар. конско мънисто. Замислете се защо. Носейки подобно украшение като огърлица, да речем, погледът на всеки, включително на онзи, който не ти мисли доброто, първо, ще – не ще, се привлича от наситеносиния цвят. Отрицателната енергия идва от мисълта, но се предава чрез погледа, излиза през очите. И вместо да попадне в твоите очи и ти да хванеш уроки, както нашите баби казват, тя се предава на камъка.

- Затова ли понякога се пукат и чупят кристалите?
- Да. Това е същинското доказателство, че те събират отрицателна енергия. И тъй като не са човек – да отиде да си измие ръцете на водата – се пукат, че дори се и пръскат. Мога много истински случаи да ви разкажа по този повод. Моя позната например има проблем с кръвното и ме помоли да є препоръчам нещо. Веднага є дадох хематит от Бразилия. Това е камъкът за поддържане на границите на кръвното налягане в норма, да няма резки отклонения нагоре-надолу. Руското му име е кровавик, от кров – „кръв“. Ето, виждате – руснаците са един народ, бразилците са друг, дели ги цял океан, но са установили едно и също. Тази жена два пъти ми носи гердана си да є го пренанизвам. Тя ми каза, че не просто се скъсва, ами веднага след изпитана рязка емоционална атака се пръска.

А има и друго. Съвременните езотерици установяват, че когато ползват кристали или друзи за работа или за лечение, пък и даже да не ги ползват с тази цел, много често те се задръстват енергийно. Спомням си един от многото случаи – взема си човекът кристал, толкова бистър и след около половин година ми го носи – той целият в пукнатини, мътнини... За мен това е явен знак, че минералите събират в себе си енергия. И съответно трябва да се почистват редовно.

- А как се почистват най-добре?
- Ще ви отговоря така – според вас защо римските войски по време на войни и походи едно от първите неща, които са правели, са римските бани? Не е само за да поддържат чистота на тялото си. Така те са изчиствали отрицателната енергия от себе си. Водата е най-добрият начин за енергийно почистване, включително и на кристали.

Амулетът за спокоен сън включва камъните:
селенит, меден калцит, лунен камък, планински кристал, халит

Достатъчно е да ги оставите под струята на водата и те се пречистват. Но има и изключение – кристалите селенит и кианит. Поставени до други, те също изпиват лошата им енергия, но това, което е най-впечатляващо – имат свойството да се самопочистват, т.е. тях няма нужда да ги миете.

- Кои минерали имат най-силни защитни свойства?
- Изключително силен камък е турмалинът, черният по-специално, но не всеки го издържа за дълго време. Хубав е, но ако се ползва за кратко време. И никак не е препоръчително да се спи с него. За нас е много важна обратната връзка с хората. И всички казват, че не могат дълго време да работят с турмалин. След първоначалното успокоение им става тежко и не могат да спят...

- А какво е лечебното действие на минералите?
- Мога да ви разкажа за случай от работата си, свързан с кехлибара. За него от древността се знае, че повлиява благотворно при заболяването гуша. Когато още бяхме на сергията при храма „Св. Александър Невски“, дойде при нас една разтревожена дама, която сподели, че є предстои операция и търсеше кехлибарена огърлица. Предложих є едно, обясних, че е истинско, балтийско, да не се притеснява, защото по магазините масово продават пластмасарийки. Взе го и си го сложи върху полото. Казах є: „Не! Слагате го на кожата. И по възможност спите с него“. Подбрахме го да е късичко, да пада точно върху щитовидната жлеза.

След около три месеца, в един хубав летен ден, спира кола пред сергията, слиза жена и ми казва: „Здравейте! Вие сигурно не ме помните?“. Отговарям: „Извинявайте, ама тука минава толкова народ...“. „Аз съм жената с кехлибара.“ И като почна да вади с мъжа си подаръци от колата – каквото могли, взели. А тя – щастлива, оправила се. Показа ми епикриза. След 3 месеца няма и следа от болестта.

Руслан Александров и Павел Михайлов

После разбрах, че кехлибарът има в структурата си химически несвързан йод. Кожата, нали има поглъщателна способност, и си дърпа от огърлицата по малко от този йод, който всъщност се предписва за пиене при гуша... Но вероятно има и нещо друго, надали е само йодът. Почти всеки по-известен минерал лекува нещо или помага за друго.

От Лидия Старикова, с която навремето работехме, тя има книга за минералите, съм научил за карнеола. Идваха при нас момичета с тежка бременност, а най-подходящият камък за това е той. Имал съм после обратна връзка от майките – и леко протичане на бременността, и леко раждане. Просто трябва жената да е постоянно с тях, дали като гривна, или под друга форма. Не знам как действа... Ето го, нежен камък, огнен, дава живот, има положителна енергия...

Малахит

- Влияе ли формата на минерала върху проявата на неговите свойства?
- О, да. Много силно излъчване има от пирамидите, направени от минерали, веднага обръщат енергията. Те често се използват в кристалолечението и езотериката. Но има нещо, което малко хора са чували – пирамидата трябва да бъде насочена с ъглите си в четирите посоки на света. Много е важно как ще се разположи, не е просто да си сложиш пирамида в дома си. И разбира се, е много важно да е оразмерена спрямо Питагоровата теорема. Говорим за пирамидите с квадратна основа. Тези с триъгълна (тетраедър) са особен случай – те са за контактьори, за връзка с други светове. Но като цяло пирамидата е много силна геометрична форма, особено когато е от истински минерал.

- За какво друго се използват кристалите според езотериката?

- Наскоро ми хрумна да направим амулети за различни случаи. Съобразихме ги с вярванията на народите – и от Латинска Америка, където са много силни по отношение на кристалолечението (знаете, там са правели хирургически операции, вкл. трепанации, със скалпел от обсидиан), и от Китай и Тибет, докъдето често пътуваме и сме наясно с техните вярвания за минералите. Проучихме кои камъни си пасват за дадения вид защита или нужда и ги събрахме в тези торбички. Носиш си ги в чантата, в джоба, в колата... Не са тежки, не са скъпи. И смея да кажа, че тези амулети са сред най-успешните ни изделия. В една торбичка има пет камъчета, описани са, с всевъзможни приложения – ако ви предстои изпит и трябва да се съсредоточите и запомняте по-лесно; за намиране на сродна душа; за привличане на пари и благосъстояние; за ново начало; за пътуване; за жизнерадост; за лека бременност; против нервно напрежение; за какво ли не...

Огнен опал

Кой камък е истински?

И тъй като не всеки има дългогодишния опит на Руслан и Павел, които с един поглед могат да преценят дали минералът е истински, или менте, за да не останете излъгани от непочтени търговци по сергии и магазини, ето за какво е добре да внимавате, когато избирате кристали:

Много ярките, неестествени за природата цветове – например крещящо цикламено, виолетово, синьо, зелено не са обичайни. Въпреки че се намират истински минерали с ярки цветове, те са изключително редки, много скъпи и е малко вероятно някой търговец да ги извади просто така за продан. В природата цветовете обикновено са по-убити и меки, преобладават кафявото, сивото.

Естествен бял ахат и изкуствено оцветени в цикламено и синьо камъни
Тежестта е другото мерило, тъй като най-честите имитации, направени от пластмаса и оптични влакна, са осезаемо по-леки. Усетете минерала в ръката си и се доверете на вътрешното си чувство – възможно ли един естествен природен камък в дадения размер да тежи толкова малко? Изключение прави кехлибарът, който е природна смола и поначало е лек.
Хубавото и евтиното не седят на една лавица – цената е може би най-значимото мерило, освен ако не попаднете на крайно нагъл търговец, който предлага имитации на цената на истински минерали. Например едно необработено парче кехлибар със запечатана в себе си дървесна кора струва около 230 лв.
И тъй като говорим за естествени природни камъни, съвсем в реда на нещата е да имат някакви несъвършенства – пукнатини, мътнини. При произвежданите изкуствено минерали това се избягва, там се търси безупречен търговски вид, за да се продаде. Но пък при тях обикновено се открива един издайнически белег – останало мехурче от отливането.

Синтетичен опалит (вляво) и истински опал
Внимавайте с имената. Ако питате за опал, а ви предложат опалит или пък търсите тюркоаз, а ви кажат: „Да, да, имаме тюркиз“, не купувайте.
Опалитът изглежда прекрасно, но е синтетика. Кръстен е така, защото пресъздава облика на благородния минерал опал и съответно е предназначен за онези, които искат блясък, но нямат възможност да си позволят истинския камък.
Тюркизът пък се получава, след като широко разпространеният хаолит се накисне в син камък. Разсъдете сами дали при цена на тюркоаза 2 евро на грам гривничка от 50 грама може да струва 18 лв.? И сравнете с малко медальонче с естествен тюркоаз, с лек сребърен обков, чиято цена е 56 лв.
Кехлибарът също е лесен за имитиране. Но има сигурен начин за проверка – с огън. Нагрявате го за малко със запалка от разстояние и го поднасяте към носа си. Ако мирише на бакелит, значи е пластмаса. Тъй като кехлибарът е смола от иглолистни дървета, ще замирише на бор.

Тюркизът (по средата) се произвежда от естествения минерал хаолит (вляво), който се накисва в син камък, за да наподоби истински тюркоаз (вдясно).
Малко по-трудна за долавяне отличителна черта е отблясъкът на камъните – за естествените е обичаен т.нар. ефект на лабрадоризация и опалесценция. При истинския лунен камък например се забелязва седефена лъскавина и прозрачност. При изкуствените има прекалено натрапчиво блещукане.
Разбира се, най-сигурният начин да се сдобиете с красив минерал е да се доверите на проверен честен и вещ специалист.

Контакти:

0877 535 901, 0895 680 875, 0895 680 877

mineralsbg@abv.bg

сайт
facebook

Магазин, офис и склад на едро: гр. София, ул. „Коста Лулчев“ № 25 (в сградата на „Електроника“)

Магазин: гр. Банско, ул. „Пирин“ №48
Магазин: к.к. Боровец, хотел „Рила“

За да ползвате 7% отстъпка при пазаруване в магазините на „М и А Минералс рейнбоу“, кажете на място кода, който ще получите след извършването на абонамента.

Статията е публикувана в бр. 8/2023 г. на Списание 8