Любопитно18 септември 2023

Близане на камъни, сканиращи тоалетни, реанимирани паяци и говорене на обратно

Преди оригиналните Нобелови награди, за 23-и път бяха връчени смешните призове за безумни научни изследвания

снимка: iStock

Обявяването на тазгодишните Нобелови награди ще се състои от 2 до 9 октомври. Всички събития ще бъдат предавани на живо на nobelprize.org. Но 23-то издание на Ig Нобеловите награди вече се състоя на 14 септември. Ig Nobel Prize е сатирична награда, която се присъжда ежегодно от 1991 г. насам, за да отбележи десет необичайни, тривиални или просто безумни постижения в научните изследвания. Призовете са за открития, „които първо карат хората да се смеят, а след това ги карат да се замислят“.

Организирани от списанието за научен хумор Annals of Improbable Research (AIR), Ig Nobel наградите се връчват от истински Нобелови лауреати на церемония в Sanders Theatre в Харвардския университет и са последвани от публични лекции на победителите в Масачузетския технологичен институт. Тази година в надпреварата за хумористичните призове се състезаваха теми като как се реанимира паяк, защо древните учени са близали камъни, и трудно ли е да се говори на обратно.

Наградените

Наградата Ig Nobel за химия и геология отиде при Ян Заласевич, геолог от университета в Лестър в Обединеното кралство, „за обяснението защо много учени обичат да ближат камъни“. Заласевич каза пред АФП, че е написал статията си „Ядене на вкаменелости“, след като е открил, че „някои геолози от 18-ти век са използвали вкуса на скалите, за да ги идентифицират“. Това е „умение, което вече почти сме загубили“, оплака се той.

Литературният Ig Nobel беше присъден на международен екип от изследователи „за изучаване на усещанията, които хората изпитват, когато повтарят една дума много, много, много, много, много, много, много пъти“. Екипът проучил как това може да създаде усещане за непознаване на нещо познато, чувство, наречено „jamais vu“ – обратното на deja vu. При връчването изследователите повториха думата „the“ десетки пъти, докато тя загуби всякакво значение.

Наградата за машинно инженерство отиде при американски изследователи, които реанимираха мъртви паяци вълци, за да ги използват като механични инструменти за захващане, подобно на играта с машина с нокти, каквито има в лунапарковете.

Сеян-Мин Парк от Станфордския университет в САЩ беше удостоен с наградата за обществено здраве за изобретяването на тоалетна, която може бързо да анализира човешките отпадъци.

Призът за комуникация беше присъден на изследването на хора, които са много добри в говоренето назад. Разбира се, наградените благодариха отзад напред.

Наградата за медицина отиде при учени, които са използвали трупове, за да изследват дали има еднакъв брой косми в двете ноздри. О, да, има резултатите от проучването ли. Средно труповете са имали около 120 косми в носа в лявата си ноздра и 112 в дясната.

Наградата за хранене отиде при японците Хироми Накамура и Хомеи Мияшита за разработването на електрифицирани пръчици и сламки, които могат да направят храната и напитките по-солени.

Наградата за образование отиде при екип от изследователи за изследване как учителите, които изглеждат отегчени, могат на свой ред да отегчат своите ученици. „Открихме, че ако учениците смятат, че учителите са отегчени, докато преподават, те също се чувстват по-отегчени“, каза в скучното си изявление по време на награждаването авторът на изследването Кристиан Чан.

Призът за психология отиде при американски изследователи за техните експерименти с цел преброяване колко от минувачите по една градска улица биха спрели и погледнали нагоре, ако видят други да правят същото. Логично, резултатът е – колкото повече хора гледат нагоре, толкова повече минувачи се присъединяват към тях.

Наградата за физика отиде при учени, които измерили до каква степен „смесването на океанската вода се влияе от сексуалната активност на аншоата“.

Източник