Любопитно18 април 2025

Не плачете в самота!

Сълзите действат като социално лепило чрез механизма на съпричастност

снимка: iStock

От столетия в нас съществува силно вкоренен предразсъдък – хората, които плачат пред другите, са слаби и безволеви. Кой знае колко пъти днес майки и бащи по света са казали на момченцата си: „Спри да ревеш! Мъжете не плачат“. Въздействието на това социално клише върху децата може да бъде опустошително.

Малко по малко обаче, обществата се отърсват от старите си разбирания. Д-р Ад Вингерхоетс, професор по психология в Тилбургския университет в Холандия, твърди, че все повече плачещи хора получават съчувствие и кураж: „Изследванията показват, че плачещите обикновено се възприемат като топли и надеждни... хората, които искаме за приятели и съседи. Плачът може да ни обвърже с другите“.

Много пъти се чувстваме по-зле веднага след като сме се наплакали. Лорън Билсма, професор по психология в Университета на Южна Флорида и негови колеги анализирали епизодите с плач при 97 жени. Изводите са, че след самотен рев, ситуацията не се променя, напротив – настроението се влошава. И все пак сред 30% от наблюдаваните било регистрирано някакво олекване.

Международно проучване изследвало как нечий плач влияе на различни хора в 41 страни. На участниците били показани различни снимки с плачещи хора. Всички участници реагирали със съчувствие и изразили готовност да осигурят емоционална подкрепа на плачещия, ако им се даде възможност.

Сълзите действат като социално лепило чрез механизма на съпричастност, казват учените. Те ни стимулират да предложим на страдащия съчувствието и подкрепата си.

Как да успокоите плачещ човек
Важно е да потвърдите чувствата си с фрази като „нормално е да се чувстваш така“, „разбирам те“,„знам как се чувстваш“ или „ето ме до теб, ако искаш да поговорим“. Поддържането на зрителен контакт или предлагането на кърпичка са важни невербални подкрепящи действия.
Жизненоважно е да не пренебрегвате или да изтривате сълзите – или да се опитвате да разрешите проблема на другия. Въпросът с физическия контакт може да бъде труден. Да прегърнете плачещия си приятел в мълчание може да бъде силен жест, но същото действие може да бъде и объркващо, ако прегръдката не е нормална част от връзката ви. Оставете другия човек да поеме водеща роля, когато преценява вида физическа обич, която да предложи.

Източник