Работа с пирограф върху дърво на глаголица, автори: Иван Иванов и Георги Димитров (долу)
Тя носи духа на мъдрите българки – строга, но винаги добронамерена. В думите ù има благост, а в сърцето ù – тиха вяра. Молитвите ù често са отправени към Света Богородица, а светлината, която дълго е търсила, намира преди седем години в глаголицата – живата азбука, както я нарича.
След дългогодишна работа в пустинята на Обединените арабски емирства тя се завръща в България и започва да изписва молитви на Учителя Беинса Дуно, Рудолф Щайнер и д-р Диана Мечкова – на глаголица. Вярва, че всяка буква носи сила. Че са като мантри – отварят сърцето, лекуват духа, свързват човека с небето и с делото му на Земята. „Те оставят свещени отпечатъци в съзнанието“, казва тя.
Елена показва рисунката си на буквата ест. А много от нейните творби красят книжките и картите с глаголица на Татяна Атанасова.
Когато е на житейски кръстопът, в съня ù се явява Света Богородица и ù казва: „Не си свършила работата си тук“. Това я подтиква да посвети още повече усилия в заниманията си с децата от Валдорфската детска градина и да започне едно друго свято дело: да събуди в сърцата им живата памет на буквите от глаголицата.
„Глаголицата променя съзнанието – тя е част от пътя към Христовото съзнание“, казва Татяна. Според нея именно тази древна азбука ще събуди паметта и мисията на българския народ: „От нас, славяните, трябва да тръгне новият мирен, светъл, божествен порядък“, убедена е чаровната дама.
Децата, с които тя работи, пишат с глаголица с удивителна лекота. „Сякаш буквите вече живеят в тях и само трябваше да се събудят“, сподели Татяна. Вдъхновена, тя създава учебно помагало – „Вълшебна глаголическа книга“, и води седмично обучение по писане с глаголица във Валдорфското училище. „Глаголицата може да се рисува, оцветява, изгражда, изписва – да бъде навсякъде с нас. Децата много бързо усвояват писането с тези живи букви. Едва 6-7-годишни, а започват да пишат стихчета, приказки с глаголически букви. Така в тях навлиза това трептение, което омекотява нрава им“, обяснява Татяна.
Теодор Стайков, ученик на Татяна Атанасова от детската валдорфска градина. Пише картичка за своята приятелка Елена за рождения й ден на глаголица.
Една от нейните съмишленички – Нели Стефанова от Самоковско – е втъкала глаголическите знаци в килим. А самата Татяна обича да меси хляб, който укрясава с буквите и го раздава на децата.
Целебната сила на буквите
Силата на буквите не е само духовна. Случвало се е човек, скаран с близък, да омекне и да търси прошка, след като всеки ден гледал написано името си с глаголически букви. Татяна често изписва буквите във въздуха, а понякога ги „изтанцува“ в евритмия, танца, който ни е завещал духовният водач Рудолф Щайнер. „Тялото започва да усеща етерните потоци – буквите буквално оживяват чрез движението.“Споделя и случай, когато майка, милееща за болното си дете, изписала цяла тетрадка с молитви на глаголица. След това лекарите отхвърлили тежката диагноза. В друг случай жена, която дълги години нямала рожба, започнала да работи с глаголицата. „Сънувах я как буквите играят по нея, златни и весели. После научих, че е бременна“, споделя Татяна.
Килимът с глаголически букви, сътворен от ръцете на Нели Стефанова
„Много чудеса се случват – но е нужно постоянство, търпение и вяра. Тези, които тръгват по лествицата нагоре, знаят, че сме деца на Бог и че ние също можем да творим“, казва Татяна и благодари, че Богородица я е върнала на пътя ù. Вярва, че Светата майка и Бог Христос, както и светите братя Кирил и Методий я водят през живота.
С нейни приятели четат евангелски текстове, написани на глаголица, и ги преписват сами. „Буквите говорят със словото на Бога – особено когато изписваме светли думи, молитви и послания. Това е и едно от правилата при работа с божествената азбука – да я използваме само за добри и чисти намерения.“
Една от най-силните формули, изписани на глаголица, които учителката препоръчва, вдъхновена от книгата „Даровете на светия дух“ на д-р Диана Мечкова, е: „Любов, светлина, добро“, изписани слято. „Този надпис има силата да изцелява и очиства всеки, който го изписва или има досег с него!“, казва Татяна.
След дългия престой в пустинята Татяна се връща в родното си село – Горна Василица. Живее близо до земята и до корена си, където би желала да продължи да работи с децата и със святата азбука. Сутрин, когато отвори очи, вижда Белмекен и Равни чал. Вдишва кристален въздух, общува с цветята и пее с кълвачите. Така се връща към себе си. Така връща и буквите към живота.
Какво е важно да знаем за глаголицата – божествената азбука*:
- Пишем върху бели листове – символ на светлина.
- Спазваме рисунъка и посланието на всяка буква.
- Глаголицата няма главни и малки букви, нито разстояния между тях.
- Използваме само точка като препинателен знак.
- Облата глаголица е за предпочитане – ъгловата (хърватската) носи по-слаба сила.
- Детските листчета с глаголица не бива да се изхвърлят – събират се или се изгарят с почит.
- Буквите могат да се бродират, рисуват, изписват – да живеят във вещите и живота ни.
* Правилата са от книгата „Даровете на светия дух“ на д-р Диана Мечкова.
