Глината ваe нас, не обратното

Ако трябваше да изразиш чувствата в себе си с глина, какво щеше да изваеш? Зададох си този въпрос в ден, в който бях прегърбена от тревоги, които не можех да подредя в съзнанието и сърцето си. Стоях на ръба на собствените си сили, едновременно уморена, объркана и свръхнапрегната. Влязох в ателието на Цветелина Кни, затворих очи, положих ръце върху глината и в мен се отвори пространство, в което не бях стъпвала от седмици. Въздъхнах. Така започна чудато, дълбоко, необяснимо пътуване, в което глината започна да говори, когато думите бяха спрели да ми служат.

Седях на стол със затворени очи, а ръцете ми изследваха полето с глина на масата. До него имаше гъба и съд с вода. В главата ми започна някаква поредица от образи. Глината разкриваше напрежение, което тялото ми отдавна е носело, но умът старателно е прикривал. Ръцете ми колебливо изваяха едно изкривено бастунче, после птица с крила, които са твърде дълги, но слаби. След това издигнах стена, втора, трета, тънко дърво и накрая планина, която построих с помощта на топки от глина, които бях отделила преди това. Без да знам нищо от значенията на тези образи, Цветелина ме попита „как усещаш гръбначния си стълб?“. Споменах, че имам болка в кръста, и чух гласа є „ето защо си направи бастунче, за опора“. 

Птицата с нефелни криле бях аз. Част от мен, която от дълго време иска да се разгърне, да се освободи от тревожността, но вечно чувства, че нещо я тегли назад и є тежи. Стените бяха защита, за да постоя в безопасност, докато се успокоя. Топките бяха изключените части от несъзнаваното ми, а когато с тях изградих основите на планина, ги приех и включих в света си. Тази планина също бях аз. Няколко пъти бях започнала да градя нещо подобно, но то се рушеше, докато накрая стана голямо, здраво и устойчиво. Посегнах да намокря пеперудата, която направих, за да є дам жизненост. Защото нищо неживо не може да полети, както после ми обясни наставницата ми в глинения свят. Малко по-късно изстисках вода по полето, бях издълбала и река, напълних я с вода. Това пък бе свързано с женската ми същност, която беше отстъпила място на борбен и оцеляващ вътрешен мъж. 

Имаше и още десетки символики, с които няма да занимавам читателя, но ще обобщя, че работата в полето беше несравнима с никоя друга терапия досега. Само аз, глината и опората на Цветелина. Тя присъства, наблюдава, насърчава, пита или замълчава, ако види, че не се чувствам удобно да є отговоря. А разборът накрая беше точно в десетката. 

Преди да стане арттерапевт, Цветелина има друга професия, ритъм и живот. Завършва финанси, развива предприемаческа дейност, гради здрава кариера. И един ден усеща вътрешно и непреодолимо желание да се научи да рисува. Така попада в художествено ателие във Виена, където тогава живее със семейството си. Два месеца по-късно учителката я пита „а защо не опиташ с глина?“. 

„Глината правеше с мен повече, отколкото аз с нея“, казва завърналата се днес българка. В този материал открива не просто средство за изразяване, а поле за среща със себе си, с преживяванията, с онова, което дълго е било неподвижно, стегнато, отложено. Завършва магистратура по арттерапия в университета „Зигмунд Фройд“ във Виена, а докато следва, работи с различни способи и материали: дърво, камък, акрил, но глината я чака и се откроява като основен герой в работата є. Своя психоаналитичен метод за глинотерапия тя съчетава със законите на Работа на глиненото поле (Arbeit am Tonfeld®) на проф. Хайнц Дойзер – един от най- дълбоките хаптични методи в съвременната терапия.

Глинотерапията принадлежи към т.нар. хаптични методи, тоест осъзнаване чрез докосване. Чувството за допир е основното за свързване с вътрешния и външния свят. Да събудиш чувствителността на кожата, после тази на дълбоките тъкани, за да постигнеш равновесие в живота, са основните стъпки в работата с глина.

Проф. Хайнц Дойзер казва: „движението създава форма“. Това движение в нас е прекъснато, когато има преживяна болка, която не сме видели, приели и изцелили. Чрез глината тя излиза на светло. Точно тук способът се припокрива с теорията на душевните травми, които са прекъсване на естественото движение. Завършиш ли движението, освобождаваш цялата верига от последици и животът се отприщва. И всички тези думи се изпълват със смисъл, когато човек сложи ръце в глината. Ако се страхува, всяко движение е борба до изтощение на пръстите. А колкото повече се освобождава, заниманието се превръща в най-блажената игра – мека, дащна, палава… жива. Така с глината и с неизменната подкрепа на водача терапевт човек постепенно започва да вижда себе си. Но вече не през думи, които може да управлява в своя полза, а през първични жестове, които не може да преиначи и които му служат за най-висшето благо – свободния полет на душата. 

Цветелина определя ролята си като свидетел, придружител и пазител на пространството. В тази работа присъствието на такова лице дава сигурност, за да се появят дълбоките вътрешни страхове. Когато човек е сам, без наставник, се пази от болката, отстъпва пред спомени, които тежат, или потъва в защитна роля. 

Работата на глиненото поле е полезна за всички над три години. Не е подходяща за хора с психоза и такива, които не харесват допира с глина. Децата, особено онези с трудности в развитието, възприятията или приспособяването, намират в глината естествена среда, която не изисква извинения и оправдаване, а им дава достъп до извор на блага: устойчивост, сила, отстояване на граници, увереност.

За възрастните глината е среща с онова, което е било блокирано от травми в ранните години или дори от вътреутробното развитие. При депресия, прегаряне, тревожни състояния, травми, загуби, преходи и личностни кризи глината помага човек да възстанови нарушените неврологични пътища и да напълни пресъхнали вътрешни реки. Когато някой се довери на този изключителен като усещане и дълбочина метод, може да постигне яснота за себе си, възстановяване на вътрешни ресурси, да се довери отново на живота, и да намери нови решения за стари проблеми. 

Дали страдаш от хранително разстройство, депресия, тежка загуба, объркване и липса на смисъл, неясноти в работното и личностното си развитие, искаш да заченеш или вече си млада майка с безброй страхове, глинотерапията може да е твоят изход от тъмното. Аз нямах толкова тежки предизвикателства, но това, че останах с глината и Цвети за повече от два часа, че бях будна, но със затворени очи, за да погледам какво става в душата ми, имаше неочаквани въздействия. Върнах се от глинотерапията толкова лека и спокойна, и това състояние на ведрина ме държи вече над десет дни. През тях не откачих от притеснение нито веднъж, както ми беше станало навик преди, въпреки че животът ми продължава да е ураган от задачи и поводи за напрежение. 

Благодарна съм на глината, която ме извая нова и по-мирна. И на Цветелина, която може да потърсиш и ти – в самия център на София, до Орлов мост, за лична или групова среща, в която да видиш в какви образи ще те извае глината. И не се бой да се изцапаш. Пречистващо е.

zvetelina.kny@gmail.com