Снимка: Европейската южна обсерватория (ESO), Wikimedia Commons
„Тече“ ли времето? Не, защото то е психологическа проекция. Това заявява смело в The Conversation Адриан Бардън, професор по философия в Университета Уейк Форест. Той е автор на „Истината за отричането: Предразсъдъци и самозаблуда в науката, политиката и религията“ (Oxford Univ. Press 2020). Автор е и на „Кратка история на философията на времето“ (Oxford 2013).
„Времето лети“, „времето не чака никого“, „времето ви изтече“. Фразите, с които сме свикнали да говорим за времето, ни внушават, че неговият ход е някакъв истински процес, който се случва навсякъде в света. Ние обитаваме настоящия момент и се движим през времето, дори когато събитията идват и си отиват, и избледняват в миналото.
Но опитайте се да изразите с думи какво точно се има предвид под течение или минаване на времето. Поток на какво? Реките текат, защото водата е в движение. Какво означава да се каже, че времето тече?
Събитията са по-скоро като случки, отколкото като неща, но ние говорим така, сякаш имат постоянно променящи се местоположения в бъдещето, настоящето или миналото. Но ако някои събития са бъдещи и се движат към вас, а други минали и се отдалечават, тогава къде са те? Бъдещето и миналото сякаш нямат физическо местоположение.
Човешките същества мислят за времето откакто могат да... мислят. Парменид от Елея, гръцки философ живял в пети век пр.н.е., се питал - ако бъдещето все още не е настъпило, а миналото вече не е факт, как биха могли събитията да преминават от настоящето към бъдещето или пък към миналото? Парменид смятал, че ако бъдещето е истинско (по принцип), то би трябвало да е истинско и сега, в този момент, но ако е истинско само настоящето, излиза, че бъдещето не е истинско. Ако е така – значи случващото се сега събитие е нещо необяснимо, произлизащо от нищото...Странна работа, нали? Подобни разсъждения имали и Аристотел, и представителите на древната индуистка школа Адвайта веданта, както и Августин от Хипон.
Ранният модерен физик Исак Нютон е предполагал съществуването на невъзприемаем, но иистински поток на времето. За Нютон времето е динамично физическо явление, което съществува на заден план, редовен, тиктакащ вселенски часовник, чрез който обективно могат да се опишат всички движения и ускорения.
Теорията на относителността на Айнщайн пък отхвърля идеята на Нютон за времето като универсално физическо явление. По времето на Айнщайн, изследователите вече са показали, че скоростта на светлината е константа, независимо от скоростта на източника. Да се приема този факт сериозно, твърди той, означава да се приемат скоростите на всички обекти за относителни.
Някой, който се носи в Космоса, вижда космически кораб, който минава отдясно. Но самата Велена е напълно неутрална по отношение на това дали наблюдателят е в покой, а корабът се движи надясно, или дали корабът е в покой, а наблюдателят се движи наляво. Тази идея влияе върху разбирането ни какво всъщност правят часовниците. Тъй като скоростта на светлината е константа, двама наблюдатели, движещи се един спрямо друг, ще приписват различно време на различни събития.
Колко време изминава между събитията и кога се случва нещо зависи от отправната система на наблюдателя. Наблюдателите, движещи се един спрямо друг, във всеки даден момент ще имат разногласия относно това кои събития се случват сега. Събития, които се случват сега според преценката на един наблюдател във всеки даден момент, ще се случват в бъдещето за друг наблюдател и така нататък.
Според теорията на относителността, всички времена са еднакво истински. Всичко, което някога се е случило или някога ще се случи, се случва сега за хипотетичен наблюдател. Няма събития, които са или просто възможни, или просто спомен. Няма единно, абсолютно, универсално настояще и следователно няма поток на времето, тъй като събитията уж „стават“ настоящи.
Промяната просто означава, че ситуацията е различна в различните моменти. Във всеки един момент си спомням определени неща. В по-късни моменти си спомням повече. Това е всичко, което се отнася до течението на времето. Тази доктрина, широко приета днес както сред физиците, така и сред философите, е известна като „етернализъм“.
Ходът на времето е неразривно свързан с начина, по който хората представят собствените си преживявания. Нашата картина на света е неразривна част от условията, при които ние, като възприемащи и мислители, преживяваме и разбираме света. Всяко описание на действителнсотта, което измислим, неизбежно ще бъде пропито с нашата перспектива. Грешката се състои в объркването на нашата перспектива за действителността със самата действителност.
Източник: The Conversation
