Снимка: Нина Алдин Тюн, лиценз: Creative Commons, Wikimedia Commons
В своя статия, публикувана в researchgate.net инж. Алберто Донини представя своя иновативен „Метод на относителна ерозия“ (REM), разработен, за да се определи датата на построяване на древни структури. Той прилага този метод към пирамидата на Хуфу на платото Гиза. Възможно ли е настоящото археологическо датиране на този древен египетски паметник да е неправилно?
Възможно ли е алтернативните дати, предложени от различни изследователи, също да са неправилни? За да отговори на тези въпроси, авторът анализира пирамидата на Хуфу от неконвенционална гледна точка, за да определи най-вероятния период на нейното построяване, пише researchgate.net. REM се основава на съотношението между два вида ерозия, засягащи един и същ тип скала на едно и също място: единият с известна дата, а другият с дата, която предстои да се определи. Това съотношение след това се използва за изчисляване на възрастта на изследвания каменен блок.
Макар проучването на инженера от университета в Болоня още да не е рецензирано от експертна комисия, публикацията му предизвика горещи дискусии сред академичните аргеолози и историци. Донини е категоричен, че доказателствата за твърдението му са безупречни – Великата пирамида в Гиза е по-стара от всички предположения досега.
Пирамидите, каквито ги виждаме днес, не са изглеждали по този начин при построяването им. Огромните блокове са били скрити под „облицовачни камъни“, изработени от варовик, което им е придавало гладък, лъскав вид. През вековете те постепенно са били премахвани и използвани за други строителни работи, оголвайки базовите блокове. Някои от тях все още са си там – в основата на пирамидата, защитени от пясъка, който ги покрива, пише iflscience.com.
„Измерих повърхностната ерозия на облицованите камъни и я сравних с тази на съседните камъни, които са останали изложени на атмосферни влияния, откакто са били положени по време на изграждането на паметника“, пише Алберто Донини в изследването. И добавя: „Обемът на разпадналия се материал трябва да бъде пропорционален на продължителността на излагане на ерозивни процеси. От съотношението между тези два вида ерозия е възможно да се изчисли правдоподобна дата на строителство на конструкцията.“
Донини анализира атмосферните влияния върху пирамидата и като използва статистически модел стига до извода, че има 68,2 процента вероятност Великата пирамида в Гиза да е била въздигната между 8954 г. пр.н.е. и 36 878 г. пр.н.е., със средна дата 22 916 г. пр.н.е. Шокиращо е, защото това е дълбоко в късния Палеолит (Старокаменната епоха), период на последния ледников максимум, когато човечеството се е състояло от ловци-събирачи. Живеели са в пещери, имали са каменни сечива, ловували са мамути, бизони, елени, коне, събирали са диви растения, корени и плодове. Огънят е бил овладян отдавна.
Според Донини звучи правдоподобно фараонът Хеопс просто да е реновирал пирамидата на Хуфу, приписвайки си авторството й. От доклада следва, че около 20 000 години преди Христа в Египет е съществувала цивилизация, способна да построи поне пирамидата на Хуфу.
Италианският инженер предупреждава, че тези резултати не са предназначени да предоставят точно датиране, а по-скоро дават времеви отрязък и че има много ограничения на изследването.
Опонентите на Донини си имат свои аргументи: „Датираме пирамидите по тяхната позиция в развитието на египетската архитектура и материална култура в рамките на широкия период от 3000 години. Не се влеяем само от един-единствен основополагащ фактически материал в самата Гиза. Работим с цялостната египтология и египетска археология“, обяснява египтологът и археолог Марк Ленер пред PBS.
Той дава пример с откритата керамика в пирамидите. Твърди, че тя прилича на тази от времето на Хуфу, Хафре и Менкауре, царете, които са построили тези пирамиди в Четвъртата династия, Старото царство. Ленер казва, че огромни екипи от експерти изучават артефактите и как те са променяли в протежение на около 3000 години. Според него специалистите за всеки етап от развитието на грънчарство или египетска керамика едва ли са допуснали грешка или пропуск. След като вече е разработено и радиовъглеродното датиране, точността на времевите очертания е потвърдена чрез анализ на различни материали, открити в пирамидите, припомня Ленер.
За тайните под пирамидите прочетете в Списание 8, бр.6/2025 г.
