Магичната сила на тананикането

Не се изисква особен талант, нито умения — децата го правят, без да се замислят, казва авторът на статията. Той припомня, че в различни култури и през различни векове хората са използвали продължителните гласови трептения за здраве и духовна бодрост. В някои племена и днес общият ритъм на напевното говорене е част от обредите. Вашият учител по йога вероятно вече ви е обяснил за трептенията, предизвикани от повтарянето на „Ом“.

Тананикането, ръмженето или „бръмченето“ не струват нищо и можете да издавате тези звуци навсякъде. Може би обаче е по-добре да се упражнявате, когато сте сами, за да не се чувствате неловко. Нужни са между 8 и 15 минути на ден, за да усетите благотворното въздействие на нещо, на което всяко бебе се наслаждава съвсем естествено.

Кадел обобщава в статията си няколко научни изследвания, посветени на този прост оздравителен способ. В тях се посочва, че тананикането със затворени уста е утвърдено средство в гласовата терапия и певческите упражнения. То нежно сближава гласните гънки, като същевременно поддържа гърлото сравнително отпуснато. Помага за отпускането на ларинкса и за по-добър надзор върху дишането. 

Продължителното гласово трептене създава усещане за движение отвътре. При тананикане, повтаряне на поредица от гласни и съгласни или само на съгласни хората със задържано напрежение или неизказани чувства могат да усетят облекчение. „Бръмченето“ въздейства върху блуждаещия нерв чрез трептенията в гърлото и лицето. Изследване от 2023 г., извършено с Холтер, разглежда тананикането като средство за намаляване на стреса. Резултатите показват благоприятни промени в показателите за вариабилност на сърдечната честота.

Звуковите трептения оказват пряко механично въздействие върху много от системите в тялото ни. Според Кадел това трудно се постига дори от хора, усвоили дихателните похвати. Той пише още, че трептящите звуци могат да помогнат при главоболие. Самото трептене действа и като нежна форма на самомасаж за лицевите и черепните тъкани.

През 2002 г. Вайцберг и Лундберг публикуват открития, според които тананикането увеличава назалния азотен оксид приблизително петнадесет пъти в сравнение с тихото издишване. Това може да е благотворно за хора с хроничен синузит. Кадел съветва постепенно да усложняваме упражненията с тананикане и издаване на трептящи звуци. Всеки е виждал как няколкомесечно бебе прави „бррр“, докато устните му са допрени до огледало — така то несъзнателно усилва трептенията.

Освен упражнения с преграда пред устата можете да опитате да повишавате или понижавате тона с няколко октави. Може да изпробвате и „бръмчене“ с различни звуци. Движете езика при затворена уста — допрете го до небцето или го поставете между зъбите и просто съскайте.