Беше доста трудно да убедим Георги Тодоров да разкаже за срещата си с извънземните през 1992 г. Той никак не обича да говори за нея. За наша радост обаче бе споделил случилото се пред консултанта на Списание 8 Иля Прокопов. Така благодарение на неговата препоръка и протекция заедно с фотографа Владо Мачоков се озовахме в дома му...
На прага ни посрещна... живият Хемингуей. Мъж в зряла възраст, с прошарена брада и с поглед, който приковава – силен, дълбок и мъдър и в същото време по детски любопитен и весел. Георги дълги години работи като шофьор – на такси, на „Икарус“ в градския транспорт, после към Руската църква, вози и важни особи, сега е пенсионер и пази храм в столицата.
Вярва силно в Бог и в това, че Божията милост го е спасявала неведнъж. И когато го ухапва змия в Созопол; и когато автомобил блъска таксито му с над 120 км/ч (той и пътничката му остават невредими, а сблъсъкът спасява и други хора от пешеходна пътека, към която колата летяла...).
Дълбоката вяра, честта и достойнството, с които Георги върви по житейския си път, са запалили искрици в очите му и са изваяли благородната му осанка, достойна за възхищение. Преди няколко години премиерът Бойко Борисов дори се опитал да му целуне ръка пред Руската църква, обърквайки го със свещеника...
Правя тази скоба, защото Георги се съгласи да говори, но не и да бъде сниман в лице, а и защото оцеляването му след случилото се, което сега ще ви разкажем, може би също е свързано с Божията воля.
Както фотографът ни обича да казва: „Един Господ знае...“

НЛО В БУХОВО

Но да се върнем на 1992 г. Денят е някъде през септември, мразовито и студено. По това време Георги е шофьор на „Икарус“ в градския транспорт. Работи много, за да изкара пари за третото дете, което жена му чака. Този ден той е с разпокъсан график, за да има време да си смени гумите. Застъпва на работа рано сутринта, първа кола е по линия №17. Тя минава покрай кв. „Ботунец“ през Челопечене и отива до Кремиковци. Заедно с него в автобуса е и колегата му Светльо, който бил нощна смяна, а живеел на края на квартал „Сеславци“ до градчето Бухово (в район „Кремиковци“).
На площад „Пирдоп“, „Сухата река“, където въртят автобусите, се качва офицер, който често пътува до поделението в Бухово. Светльо влиза в „каютата” при Георги, а офицерът сяда на предната седалка, отдясно. Други пътници няма.
Почти стигат разклона за Бухово, минали са спирката на затвора (часът е около 5,50) и изведнъж... пред очите им, на около километър нагоре по склона се издига огромна летяща чиния.
„Аз не съм фантазьор, фантастика не чета, нямах и време в градския транспорт, особено като въртиш средно 10 часа на ден. Алкохол не употребявам, за компания може по 20-30 г, но не и когато съм на работа. Нас всяка сутрин ни проверяваха... Няма алкохол, няма фантазия, няма измислици“ – казва нашият събеседник и продължава развълнувано да обяснява. – „И блесва тази летяща чиния, свети силно насреща. Аз я видях, като че ли излиза отнякъде – там, над Бухово...“
Георги веднага се обръща към военния: „Гледай!“. Той се изправя от седалката и замира. Летящата чиния също спира за миг в небето, без да реагира. После много бързо изчезва.
- Светльо, ти какво видя? – пита Георги спътника си.
- Ми, нещо бяло. Обло и бяло.
Георги отваря врата на спирката до Бухово и „Сеславци“ и Светльо слиза. Автобусът продължава към градчето, но случилото се не дава мира на бай Георги.
- Господине, вие какво видяхте? – пита той военния.
- Летяща чиния.
- И аз това видях. В кой миг я видя?
- Ами, като ми извика, седеше си горе и изведнъж изчезна. А ти?
- Аз - казва Георги - я видях, като излиташе. Видях є ръбовете, купола отдолу, цялото й сияние...
В Бухово военният слиза и Георги, уви, никога повече не го вижда.
„Много исках след това да го срещна, да го попитам дали при него е имало някаква ситуация, след като видя НЛО-то, дали е издържал психически... Ще се радвам, ако види статията в Списание 8 и реши да се обади.“ (Редакционният ни телефон е 02 963 28 96, а мейлът – office@ossem.eu). Летящата чиния по описанието на Георги била около 100 кв. м в диаметър. Не се виждали прозорчета, или поне той не е видял за краткото време, преди тя да „се изпари“. Светела силно.

След случката Георги отива в гаража, за да смени гумите на икаруса с нови. Следобед е. Трябва да вози пътници по линия 117. Тя минава през Горни и Долни Богров и отново води до мистериозното градче с име на нощна птица.
Точно там – на последната спирка в Бухово, се качват няколко човека. Единият е среден на ръст, с чантичка в ръка. Той отива до Георги и го моли да седне при него в кабинката.
„Рядко пускам хора – само ако някой няма билетче и е закъсал. Но го гледам – интелигентен, прилично облечен, нормален човек, само дето беше лимоненожълт, блед като пътник, но пък жив, витален. И го пуснах: „Заповядай, седни!“.
Бледоликият почва да го разпитва:
- Често ли пътуваш до това място?
- Не. Аз съм на други линии - в София, но когато съм резерва, покривам този район. Сега ме писаха, за да си сложа гуми. Ти защо любопитстваш?
- Тук след време ще стане голям център за лекуване, включително на онкологични заболявания. Аз тук имам кабинет.
- Какъв кабинет - зъболекарски, лекарски?
- Лекарски, народ идва и остава доволен.
- Ама ти не можеш да кажеш, че народът е доволен, хората трябва да го кажат – апострофира го Георги.
И точно тогава онзи ни в клин, ни в ръкав, казва:
 - Сега ще ти гръмне едната гума на средния мост!
- Какво говориш? - Докато Георги каже „Какво говориш“ и - бам!, - целият автобус се разтриса. Хората се развикват, а сред тях и бременна. Георги спира, отива, гледа – спукана на средния мост гума. Чисто нова, монтирана преди час и половина!
„Поех дълбоко въздух, спрях една кола, качих бременната и свалих хората да чакат следващия автобус.“
Но човекът с чантата остава, моли го да пътува с него към гаража в „Малашевци“. И отново започва да му говори, този път много лични неща: „Жена ти е оперирана от рак, ти имаш син и дъщеря. Чакаш трето дете...“.
„Кръвта нахлу в главата ми - спомня си шофьорът, - обля ме пот, замъгли ми се зрението, спрях и му викам:
- Слушай, слизай и се махай от рейса!
Той ме погледна и каза:
- Спокойно, слизам и си тръгвам. И ти желая всичко добро.
Отворих му вратата, слезе възпитано.“
Повече Георги не го вижда никога. „Докато не ми се обадихте. До този момент въобще не бях обърнал внимание, че този хуманоид - земен или извънземен, не знам, може би има връзка с летящата чиния и с това, което се случи след това...“

ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА

Георги свършва работа в 22 ч, а на следващия ден го пишат на смяна от 5,40 ч. Не отказва, за да натрупа повече часове. Прибира се в апартамента в кв. „Толстой“, където по това време живее семейството му, хапва набързо и си ляга. Съпругата му Надя е с децата в съседната стая, работи дърворезба. Вероятно заради шума Георги не може да заспи, затова решава да се премести в детската.
„Лягам на леглото до стената, срещу големия прозорец. Точно се унесох, и по едно време нещо взе да ме вдига направо с леглото. Хоризонтално така… може би на 40 см от земята… Нито можех да извикам, нито да стана! Започна да ме души, да ме стяга отвътре!“ В същото време Надка чува странен шум от стаята и тръгва да види какво става. Секунди преди да отвори вратата, леглото е на земята, а Георги успява да каже: „Какво става? Ти ли клатиш леглото?!... Хайде, остави вратата отворена…“ Нашият герой отказва да разсъждава много-много върху случилото се. Доминантна е мисълта, че в 4,30 ч трябва да става и после цял ден ще е зад волана.
Но след 5 минути случката се повтаря!
„Втори път ме вдигнаха и като че ли с леглото искаха да ме изхвърлят през прозореца. Бях във въздуха с краката към прозореца! Не можех да помръдна, нямах сила, исках, но не можех да извикам за помощ?! Не знам каква е била борбата, какво точно стана, но в един момент леглото се удари в стената и се разтресе. Поех въздух и станах.“
Надя потвърждава, че е чула шума, но отново не е видяла нищо.
Георги този път отказва да легне. Взема горещ душ, Надя му прави силно кафе и заедно изчакват да стане време, за да отиде на работа.
„Повече това никога не се повтори. Слава Богу!“, казва Георги и е твърдо убеден, че именно Бог е бил този, който го е спасил за пореден път, дори в тази неравностойна „битка“. Парализиран и ням, единственото, което можел да стори във въздуха, било да се моли.

С ЧИНИЯ ЗА УРАН

За да видим и ние къде точно нашият нов приятел се е срещнал с НЛО, се отправяме към Бухово. Градът се намира на 25 км североизточно от центъра на столицата, в район „Кремиковци“. За да сме откровени, прилича по-скоро на малък квартал на София, макар да е град от 1974 г. При това с богата история, която започва още в праисторически времена. През III век селището става част от Византия, а местните вдигат огромна базилика – сега е в двора на Буховския манастир.
Мястото явно е специално и нашите предци са знаели това, тъй като в този район се издигат три от общо 14 манастира на Софийската Света гора, важен духовен център в Средновековието: буховската обител „Св. Архангел Михаил“, манастирът „Св. Николай Мирликийски“ в „Сеславци“, и буховският манастир „Св. Мария Магдалина“.
Особената енергия вероятно се дължи на факта, че в планината до Бухово има уран. През 1938 г. с помощта на германците находището е разработено, но е закрито през 1939-а. След края на Втората световна война ръка върху залежите слага СССР. Съветско-българска минна компания работи до 1956 г., когато се създава дружество „Редки метали“. Тъй като става въпрос за стратегически ресурс, до 1989 г. урановата дейност е забулена в тайна. На 20 август 1992 г., с постановление на Министерския съвет работата на дружеството е преустановена. През септември тримата мъже виждат летящия обект.    
Досетихте ли се сами? Затвореното предприятие за преработка на уран!
Това бе потвърдено от двама души – пазача на мястото и бивш военен от Бухово. Вторият наш събеседник не бе много сговорчив, но все пак спомена нещо интересно. Преди време той самият прочел във вестник разказ от възрастен човек, който също видял голяма светеща чиния над Бухово през 60-те. За съжаление, не пазеше статията, нито си спомняше къде е била публикувана...
Но историята с нощните птици не приключва до тук. Изпишете „Бухово“ в „Уикипедия“ и разгледайте снимките, чийто линк е указан...