Обща снимка през 1909 на фона на Университета Кларк. Предна редица: Зигмунд Фройд, Грандвил Стенли Хол, Юнг. Задна редица: Ейбрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци.Снимка: commons.wikimedia.org
Карл Густав Юнг (26 юли 1875 - 6 юни 1961) е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, близък сътрудник на Зигмунд Фройд от 1907 до 1912 година, по-късно - негов опонент. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Юнг е една от най-големите загадки и мистични умове на XX век.
Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към себепознание.
Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам.
Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба.
Покажете ми един нормален и аз ще ви го излекувам.
Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.
Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си.
Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.
Сред всички мои пациенти във втората половина на живота - над 35-годишна възраст - няма нито един, чийто проблем в крайна сметка да не е търсене на един религиозен светоглед в живота. Може да се каже, че всеки един от тях се е разболял, защото е изгубил това, което живите религии на всяка епоха дават на последователите си, и никой от тях не оздравява истински, докато не възстанови религиозните си опори. Това, разбира се, няма нищо общо с определена религия или принадлежност към дадена църква.
Напълно неподготвени, ние правим крачка към следобеда на живота. И още по-лошо - правим тази крачка с погрешното убеждение, че нашите истини и идеали ще ни служат, както досега. Но ние не можем да живеем в следобеда на живота с програмата на утрото, защото онова, което сутринта е било голямо, вечерта ще е малко, а което сутринта е било вярно, вечерта ще се превърне в лъжа.