Мистерии и загадки3 февруари 2021

Е. Бернайс: Невидимо правителство контролира умовете ни с мисловен затвор

Бащата да днешния PR още през 1928 г. разкрива как елитът промива мозъците ни

„Кои са мъжете, които без да осъзнаваме, ни дават нашите идеи, казват ни на кого да се възхищаваме и кого да презираме, на какво да вярваме относно собствеността на комуналните услуги, за тарифите, за цената на каучука, за плана „Дос" *, относно имиграцията; които ни казват как трябва да бъдат проектирани къщите ни, какви мебели да поставим в тях, какви менюта да сервираме на масата си, какви ризи трябва да носим, на какви спортове да се отдадем, кои пиеси трябва да гледаме, кои благотворителни организации трябва да подкрепим, на какви снимки да се възхищаваме, на какъв жаргон да реагираме, на какви шеги трябва да се смеем? "
Това пише Едуард Бернайс в книгата си, издадена през далечната 1928 г. - „Пропаганда".

Бернайс разказва в „Пропаганда“ всичко за влиянието мърху масите и манипулирането на общественото мнение и поведение. Позовавайки се на своя опит в психологията, безпогрешно разчитащ езика на манипулацията, Бернайс е пионер в социалното инженерство, извършвано чрез средствата за масово осведомяване. Едуард Бернайс (1891–1995) е социолог, австриец по произход, племенник на Зигмунд Фройд. Често наричан „Баща на ПР-а“, той е не само пионер в областта на пропагандата и връзките с обществеността, но и един от първите, които използват социални и поведенчески науки, за да изработят публичните кампании на своите клиенти. Днес, в изкривения статистически, потребителски наш свят, написаното от него е по-актуално от всякога.

Но кои са все пак тези зад завесата, които ни казват какво да мислим, насочвайки вниманието ни към нещата, които обслужват техните интересите? Интересното е, че трета глава на „Пропаганда" е озаглавена „Новите пропагандисти“ и е посветена на обяснението защо контролът за масова манипулация е толкова строго охраняван от относително малоброен елит, който вирее в сянка, далеч от очите на обществото, избирайки какви да сме ние, какво да виждаме и да мислим. Ако направим списък на мъжете и жените, които поради тяхното положение в обществения живот може справедливо да бъдат наречени създатели на общественото мнение, бихме могли бързо да стигнем до разширен списък на лицата, споменати в „Who’s Who...“

Такъв списък ще включва няколко хиляди души. Но е добре известно, че много от тези лидери са водени понякога от лица, чиито имена са известни на малцина. Такива хора оформят в публичното съзнание представата за типа владетел, свързан с фразата „невидимо управление". Не можем да подценим невидимо правителство, съставено от корпоративни гиганти и задкулисни влиятелни персони, които диктуват всичко - от културата, през социалния живот - до всеки най-малък нюанс в политиката, пише Бернайс.

Невидимото правителство има тенденция да се концентрира в ръцете на малцина заради високата цена на манипулиране на социалната машина, която контролира мненията и навиците на масите, смята той. Например - експертът по PR е агентът, който в работата си със съвременните медийни комуникации и груповото формиране на общественото мнение внася една идея в съзнанието на хората. Но той е много повече от това. Той се занимава и със стратегии, курсове на действие, доктрини, системи и мнения, както и с осигуряването на обществена подкрепа за тях.

В крайна сметка целта на този тип масово продуцирана пропаганда на попкултурата е да отслаби способността на индивида да мисли критично, като по този начин създава среда, в която много хора се обръщат един към друг за одобрение и потвърждение на своите способности. Когато това се случи, силата на колективното съзнание в eкипа или групата започва да се формира и умножава. Така идеите могат да бъдат имплантирани в популярната култура, като се вкореняват под формата на широко разпространено конформистко поведение.

„Мисленето критично означава да се правят обосновани преценки, които са логични и добре обмислени. Това е начин на мислене, при който човек не просто приема всички аргументи и изводи, на които е изложен, без да поставя под съмнение аргументите и заключенията. Изисква любопитство, скептицизъм и смирение. Хората, които използват критично мислене, са тези, които казват неща като: „Откъде знаеш това?“ „Това заключение основава ли се на доказателства?“ и „Има ли алтернативни възможности за получаване на нова информация?“

Изводът тук е, че за 100 години корпоративна/държавническа американска култура не се е променило много, освен техническият капацитет за увеличаване на статуквото. Животът ни все още е силно повлиян от подобни на описаните от Бернайс. Имаме едно предимство - тъй като технологиите ни дадоха по-голям достъп до истината и вече сме свободни да се откъснем от матрицата психологически, като разберем каква е тя и как влияе на живота ни. Ако решим да го направим, тоест ако решим да вземем червеното хапче.

За да разберете живота си и мисията си за краткото време, което имате, наложително е да се научите да виждате мисловния затвор, който е построен около вас, и да го заобикаляте активно. Свободомислието се изтласква от пропагандистите, но нашата човешка тенденция е да копнеем за свобода и с помощта на истината ние сме по-мощни от контролната матрица и невидимото правителство.

Източник

*План „Дос“ (на английски: Dawes Plan) от 16 август 1924 г. намалява репарационния натиск върху Германия след Първата световна война и предвижда оказване на помощ за възстановяване на тежката индустрия в Германия.