Какво е значението на свастиката и защо Хитлер я избира?

Връщаме се мислено назад във времето. Годината е 1968-а. Богатият германски търговец и археолог Хайнрих Шлиман предприема съдбоносно пътуване. С книгата на Омир „Илиада“ в ръка той тръгва да търси останките на митичния град Троя. Минават две години в неуспешни опити и германският изследовател е на път да се откаже.

Вместо това обаче той се насочва и организира разкопките си в мистериозната могила Хисарлик на брега на Егейско море на територията на Турция. Късметът му се усмихва. Самоукият археолог открива пластове и артефакти, принадлежащи на раси, живели преди хиляди години по тези места.

Изровени са множество бижута и други предмети от бронз, сребро и злато. Откривателят е убеден, че е открил останките на митичната Троя, въпреки че по-късни разкопки отхвърлят неговото твърдение.

Според историците най-старата изобразена свастика датира отпреди 15 000 години. Намерена е на повърхността на бивни, открити в Украйна през 1908 г. Предполага се, че тя е използвана като символ на плодородието, благосъстоянието, късмета и надеждата.

„

На територията на Източна Европа свастиката също се появява като символ на Винчанската култура, живяла по времето на неолита – преди около 7000 години. През бронзовата епоха свастиката става широко разпространен символ, олицетворяващ Слънцето и неговия вечен ход за илирите (индоевропейски племена, населявали западните части на Балканския полуостров през Античността). Появява се още на месопотамските монети; върху вази и дрехи в Гърция; формира мозаечни мотиви в Рим, стои като стилизиран кръст в келтски реликви, артефакти със свастика са намерени и на територията на Великобритания.

Интересен факт е, че свастиката често се вплита освен в предмети от бита и сгради, и в религиозната европейска иконография. В ранно християнското изкуство този символ изобразява победата на Христос над смъртта. Днес символът може да се види върху оцелелите средновековни икони, църковни украси, гербове и върху текстилни фрагменти от 12-ти век. Тя става и запазена марка, показваща силата и властта на скандинавския бог Тор.

Както споменахме, Европа не е единственият дом на свастиката. Интересно е, че кръстът с пречупени краища се появява като мотив и на територията на Африка, в културата на маите и ацтеките в Южна и Централна Америка, сред множество индиански и други племена в Северна Америка и най-вече в Индия и цяла Азия. Всъщност свастиката е свещен символ за последователите на индуизма, будизма и джайнизма.

Изследователят на древността Емил-Луис Бърнуф изказва твърдение, че е открил връзка между свастиката и загадъчен древен „висш“ или още „господарски“ народ – този на арийците.

Този символ се запечатва в съзнанието на бъдещия немски фюрер. Той е вдъхновен от идеята за „чистата“ раса на арийците. Те, според теорията на Бърнуф, са предци на германците, разпрострели властта си до далечни точки из Европа и света. Хитлер вярва безусловно в твърденията на Бърнуф, а фикс идея му става да освободи страната си и света от „другите“, „различните“, „нечистите“ и да върне могъществото и чистотата на арийската „висша“ раса. Това били хора с бяла кожа и се считали за „връх на човешката еволюция“. Така Адолф Хитлер създава националистическата партия, на която става лидер, а свастиката или хакенкройц (кръст с кука) става неин запазен знак през 1920 г. Хитлер лично проектира нацисткото знаме като го оцветява в червено, бяло и черно. И пише в автобиографичния си манифест „Моята борба”

Знамето на националистите става национален флаг на Германия на 15 септември 1935 г. В същия ден са приети два расови закона, които забраняват браковете между германци и евреи, и декларират, че само тези с германска кръв могат да бъдат граждани на Райха.

Хитлер е добре запознат с положителното значение на свастиката и вярва, че този символ ще донесе успех на неговите, по думите му, „свещена идея и мисия”.