Мистерии и загадки22 март 2023

Имат ли растенията душа?

Науката е скептична, което е възхитително за изследователите на всеобщото съзнание

Снимка: Б.Бончев

От материалистична гледна точка няма спор по факта, че растенията показват физически реакции - например някои видове се извиват при докосване. Но може ли да се твърди, че те имат съзнателни реакции и могат да вземат решения извън очевидните? Какво мисли академичният свят за мистериозния и завладяващ свят на флората?

През 60-те години на миналия век Клив Бакстър основава теорията за първичното възприятие – че растенията изпитват болка и имат екстрасензорно възприятие (ESP). Бакстър е инструктор по работа с полиграф и е работил като експерт към ЦРУ. Той основава школата за разпознаване на лъжата Backster, която работи и до днес.

История

Аристотел постулира, че растенията имат душа. Тази „растителна“ душа обаче е различна от човешката. Религии като католическото християнство също смятат, че растенията имат душа. Но подобно на Аристотел твърденията са, че душата на флората е по-низша от човешката и целта на растението е да подхранва и дава живот на други живи същества. Индуизмът пък вярва, че всички живи организми имат душа, тъй като всичко е съзнание.

Маите и местните жители на Амазония вярват, че растенията имат дух, към който могат да се обърнат за напътствие и изцеление. Добре познати са какаовият дух и духът на аяуаска. Участниците в церемонии, възвеличаващи езотеричните ритуали, твърдят, че са усетили присъствието на това, което се възприема като духа на растението. Възможно е да общувате с това нефизическо същество, за да получите насоки и подкрепа по лични въпроси, твърдят те.

Изследване на съзнанието на растенията

Чрез експерименти през 60-те години на миналия век Бакстър открива, че увредените растения показват промяна в електрическите импулси в отговор на увреждане на целостта им. Удивителното е, че растенията в опитите само са били заплашени с нараняване, тоест получаването на сигнал за намерение за нараняване е показало подобна промяна. В изследването растенията са свързани към галванометър. След поредица от опити с категоричен резултат, става ясно, че растенията изглежда прихващат мислите на присъстващите в стаята хора – техният електрически отговор варира в зависимост от това дали мислите са положителни или отрицателни.

В най-известния експеримент от 1966 г. Бакстър свързва драцена, обикновено домашно растение, с полиграф. След това си представя умишлен палеж и полиграфът показва скок в електрическата активност, което предполага реакция на стрес в растението.

Изследването му е вдъхновено от физика Джагадиш Чандра Босе, който показва, че възпроизвеждането на музика влияе върху растежа на растенията. През 2015 г., Чоудхури и Гупта обобщават редица експерименти за въздействието на аудиочестотите върху растенията. Хармоничната музика улеснява покълването и растежа на растенията. Обратно, неритмичните и нехармонични звуци (като хеви метъл) увреждат растежа.

Има и други факти - през годините различни учени са се опитвали да възпроизведат експериментите на Бакстър, но усилията им не се увенчават с успех. Доверието в хипотезата на Бакстър се възвръща през 2006 г., когато статия, публикувана в Trends in Plant Science, заявява, че растенията изглежда показват съзнателно поведение, което не е просто резултат от биохимични процеси и генетика.

Растителна памет

В експериментите растенията не само показват реакции на непосредствени събития, но и на минали, което предполага някаква форма на памет. Учените правят едно растение свидетел на „убийството“ на друго - участник в изследването го стъпква. По-късно шест души минават покрай оцелялото растение, единият от които е „убиецът“. Растението показало реакция на стрес, когато до него застанал „убиецът“.

Емпатия

В друг експеримент, публикуван в International Journal of Parapsychology (1968), Бакстър предполага, че растенията показват силни неблагоприятни реакции към междувидово насилие. Уредите отчели шок, когато живи скариди са пуснати във вряща вода и яйце е счупено в близост до растенията. Може ли това да означава някаква съпричастност към живота на другите видове...

Разпознаване на приятели

Според проучване от 2007 г. за родството на растенията, те реагират по различен начин когато са в близост до своите роднини и когато са до непознати от същия вид. Те развиват по-големи коренови мрежи, когато усещат, че наблизо виреят непознати конкуренти.

Загадката остава

Дали растенията имат душа или не, остава загадка. Съзнанието на растенията и ноетичните феномени в царството на флората се считат за по-противоречиви от човешките аналози. Дори на идеята, че растенията могат да бъдат съзнателни, което може да се обясни в рамките на материализма и биологията, се гледа със скептицизъм.

Експерименти, сочещи, че растенията могат да имат съзнание, правят нематериалната реалност и взаимосвързаността на всички живинки на планетата трудни за отхвърляне. Защо науката е скептична ли? Ами защото растенията нямат централна нервна система и е трудно академично да се обяснят ноетичните явления в растителното царство чрез мозъчната дейност и подсъзнанието. Смущаващо за материалистите – възхитително за изследователите на всеобщото вездесъщо съзнание...

Източник

Повече за уникалните качества на цветята може да научите от брой 06/2016 на Списание 8