Снимка: Wikimedia Commons, обществено достояние
Мозъкът не е източникът... той е приемникът. Тази мисъл много често се приписва на Никола Тесла и обикаля интернет пространството като негов цитат от малко преди да си отиде от този свят на 7 януари 1943 г. Проверка на фактите сочи, че Тесла никога не е изричал подобни думи в този порядък или поне те не са документирани в официалните архиви. Но пък цитатите на изобретателя за етера и акаша са напълно истински.
Крилати мисли
Обикновено в социалните мрежи под снимката на Тесла е изписан следния текст: „Моят мозък е само приемник. В Космоса съществува едно ядро, от което черпим знания, сили и вдъхновение. Не съм проникнал в тайните на това ядро, но знам, че то съществува.“
Този конкретен цитат не присъства в нито един от неговите патенти, дневници, лекции или интервюта, публикувани приживе. Той започва да се разпространява масово едва в последните 10-15 години в социалните мрежи.
Въпреки че думите вероятно са му приписани по-късно, те съвпадат с неговия начин на мислене. Тесла е бил силно повлиян от идеите за „етера“ и се е интересувал от ведическата философия (чрез срещите си със Свами Вивекананда). Той често е описвал себе си като „автомат“, който реагира на външни стимули. Тесла е вярвал, че Вселената е изпълнена с енергия и информация, които могат да бъдат „уловени“, подобно на неговите радиоприемници.
В автобиографията си „Моите изобретения“ Тесла описва мозъка по-скоро като механизъм. Той казва:
„Ние сме напълно автоматизирани същества, действащи под влиянието на външни стимули.“ Ученият наистина е разглеждал човека не като „източник“ на идеи, а като система, която реагира и преработва информация от околната среда.
Тесла за етера, акаша и прана
По време на своята новаторска работа в сферата на електромагнетизма, Тесла остава твърд поддръжник на концепцията за етера като незаменимо обяснение на преноса на енергия през Космоса, пише сайтът mysteriology.com. Експериментите му с безжично електричество вероятно са били повлияни от убеждението, че етерът може да действа като проводник за енергия.
Тесла открито критикува теорията на относителността на Айнщайн, която отхвърля необходимостта от етер, като въвежда идеята за пространство-време-вакуум, способен да се огъва и извива самостоятелно. Изобретателят смята това обяснение за недостатъчно. Той твърди, че без среда като етер, концепцията за вълни или вибрации, носещи енергия, е неудовлетворителна.
В есето си, озаглавено Man’s Greatest Achievement („Най‑великото постижение на човека“), публикувано през юли 1930 година, Тесла казва: „Когато се роди едно дете, неговите сетивни органи се свързват с външния свят. Постепенно то започва да възприема явленията около себе си и да ги разбира. С развитието на човека се проявява едно желание – загадъчно, необяснимо и неустоимо: да подражава на природата, да създава, да извършва сам чудесата, които наблюдава…“
Нататък в текста Тесла пише, че „всичко, възприемано като материя, идва от първично вещество, или нещо изтънчено, за което няма понятие, но то запълва цялото пространство — Ākāśa или луминофорен етер, на което действа жизнената Prana, създаваща всичко...“.
Според Тесла първичното вещество, хвърлено в безкрайно малки вихри с изключителна скорост, се превръща в груба материя – силата намалява, движението спира и материята изчезва, връщайки се към първичната субстанция. Бил е категоричен, че всичко написано по въпроса за изкривяването на пространството е безсмислено и обречено на забрава. „Същото важи и за всички опити да се обясни функционирането на вселената, без да се признава съществуването на ефира и незаменимата функция, която той изпълнява в явленията“, казва Тесла.
