Снимка: Патрик Мардис, Unsplash
Възможно ли е извънземните да са отдавна сред нас, но да не можем да ги видим и усетим, защото са от четвъртото измерение? На това старо, но прелюбопитно предположение е посветена статията на Манаси Уаг в popularmechanics.com.
Ако в други измерения битуват същества, те биха могли да „пресичат“ нашата действителност, без ние дори да го осъзнаваме, пише Уаг. Тя припомня класическия мисловен експеримент от романа „Флатландия“ на Едуин Абът, в който героите живеят в двуизмерен свят и не са способни да си представят трето измерение. Когато едно триизмерно същество се появява пред тях, те могат да възприемат само сечения от него - линии, които се появяват и изчезват. Тoва сравнение служи като ключ към разбирането как хората биха възприемали същество от четвърто пространствено измерение.
Авторката пояснява, че същество от четвърто измерение би било напълно невидимо за нас, освен ако не навлезе в триизмерното пространство. В такъв случай то би изглеждало странно и даже загадъчно - като обект, който внезапно се появява от нищото, променя формата си и след това изчезва, без да напуска пространството по обичайния начин. Както двуизмерните същества не могат да разберат височината, така и хората нямат сетива, с които да възприемат четвъртото измерение.
Идеята за други измерения, за които нямаме сетива, не е просто научна фантастика. В съвременната физика високите измерения играят важна роля, особено в рамките на струнната теория. Според нея най-малките съставни части на материята не са точкови частици, а вибриращи „струни“, чието поведение може да бъде обяснено само ако Вселената има повече от трите пространствени измерения, които познаваме. Някои версии на теорията допускат съществуването на до единадесет измерения, макар повечето от тях да са „свити“ и недостъпни за пряко наблюдение.
В статията се привеждат и научни експерименти, които непряко подсказват за съществуването на по-високи измерения. Изследвания с електрони, ограничени в двуизмерни материали и поставени в магнитно поле, показват странно поведение, което физиците тълкуват като проекция на по-високоизмерни явления в по-нискоизмерен свят. Това означава, че макар да не можем да „видим“ четвъртото измерение, можем да забележим неговите последици в нашата триизмерна действителност.
Ако извънземен разум съществува в по-високо измерение, той би могъл да се движи през нашето пространство по начини, които бихме тълкували като необясними явления, разсъждава Уаг. Такова същество би могло да се появява в затворени пространства, да „вижда“ вътрешността на обекти или да изчезва мигновено, без да нарушава познатите ни физични закони - просто защото тези закони са съставени за триизмерен свят.
Но всички подобни идеи засега остават строго хипотетични. Няма доказателства за съществуването на извънземни от четвъртото измерение, нито данни, че подобни същества „шпионират“ човечеството. Разглежданите сценарии служат не толкова за насаждане на страх, колкото за обяснение на това колко ограничени са човешките възприятия и колко странна може да се окаже действителността, когато се разглежда отвъд всекидневния опит.
В заключение Уаг ни напомня, че светът, който възприемаме като пълен и завършен, вероятно е само част от много по-сложна структура. Ако съществуват по-високи измерения, те може да са навсякъде около нас - не скрити нарочно, а просто недостъпни за човешките сетива. И както героите от „Флатландия“ не успяват да си представят триизмерния свят, така и хората може би живеят, без да осъзнават колко по-необхватна е Вселената в действителност.
