Отиде си един от най-ярките ни бардове, който стопляше сърцата на няколко поколения българи. Мишо Белчев го наричаше народът, защото го чувстваше близък. Защото стиховете и песните му достигаха до дълбините на всяка душа. Концертите му пълнеха залите. Издателствата преиздаваха стихосбирките му, защото винаги идваше момент, в който всяко следващо поколение преоткриваше поета за себе си. Защото пулсът на неговото творчество винаги беше върху най-земните човешки нещица - любов, топлота, доблест, приятелство, родина, непреходност на ценностите...
Кариерата на Михаил Белчев започва още през 60-те години на миналия век. Това е времето на поетите с китара. Той пее своите стихове. По-късно към строфите му започват да пишат музика много наши композитори. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни и документални филми. Самият той също изпълнява и песни по текстове на други наши поети и композитори. Всеки може да запее и днес „Не остарявай, любов, чуваш ли много те моля“ (текстът е на Недялко Йорданов, а музиката - на Хайгашот Агасян) в безспорно трогателното изпълнение на Мишо Белчев. Или пък незабравимите „Ние можем да имаме много жени“ по стихотворението на Стефан Цанев и „Младостта си отива и е ясно това не от белите жички по мойта глава“ (Недялко Йорданов и Найден Андреев)
На Михаил Белчев са текстовете на шлагери като „След десет години“, „Жалба за младост“, „И утре е ден“, „Пак ще се прегърнем“, „По първи петли“, „За теб, Българийо“, „Ще продължавам да пея“ и много други. През годините той работи с великолепни композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, „Щурците“, ФСБ, „Импулс“, Огнян Георгиев и др.
Има издадени осем книги със стихове.
Народът го изпраща с песните му, ето само няколко от хилядите коментари под песента „От много много отдалеч“ и емблематичната „Не остарявай, любов!“ в Youtube:
„Обичам те! Ти беше с мен през целия ми съзнателен живот и го направи по-нежен и смислен.
Оставяш огромна празнота!“
„Всеки път когато чуя тази песен сърцето ми започва да работи някак странно! Велика песен, Велик певец!“
„Може би най-талантливият български певец и текстописец. В текстовете му има толкова смисъл и емоции, а самият Мишо изглежда толкова добър и човечен.“
„Това е българският Орфей, който ще остане завинаги в душите ни!“
„Мили момичета и момчета. Страхотно е че все още оценявате тези песни. Има надежда!“
„Дълбок поклон и светъл път към звездите, Мишо Белчев!“
„Завинаги в сърцата ни! Дълбок поклон!“
Живот
Тихо шепна на вятъра.
Тихо шепна на слънцето
твоето име, живот.
Тихо тръгвам по пясъка.
Тихо крия следите ти
в своето тяло, живот.
Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците
в твоите нощи, живот.
Тихо пия водата ти.
Тихо лягам в земята ти.
Ти ме повика, живот.
(Този стих на Белчев изпя Вили Кавалджиев, музика - Стефан Димитров)
Откровение
Не съм изпял до края песента,
не съм разказал цялото си лято.
По слънцето останаха петна,
дано със лакът ги изтрие някой.
Китарата ми – кой ли я проби?
Вода нахлу в корубата и куха
и бяла кърпа в струните извих –
дано останат пръстите ми сухи.
По дъното ще стигна до брега –
„не е дълбоко“ махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.
И вдетинявам своето лице,
тъй както често свива се юмрука,
седи си мой приятел срещу мен,
въздишаме и гледаме наслука.
По дъното ще стигна до брега –
„не е дълбоко“ махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.
Остана ми една-едничка стръв –
към своята си мъка да доплувам.
Приятеля оставих в кафене,
в което даже нищо се купува.
