СъбитияАлбена Иванова / 13 юли 2020

Като черна шамия, като белег от нож...

В памет на Миряна Башева

В съня си тръгна. Остави на България нежните си строфи, облечени в музика, които много от нас слушат и до днес с удоволствие, но не всички знаят кой е авторът. Песните по текстове на поетесата Миряна Башева, която почина вчера, са десетки. Нейни стихове бяха "озвучени" от Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и други. През 1979 г. пише стиховете към песните от филма „Войната на таралежите“ на реж. Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор. Нека я изпратим с благодарност за хранещите душата поетични стенания, с които се влюбваха и разлюбваха няколко поколения българи.

Заклинание

Не тъгувай, моя обич,

първа и последна.

Не тъгувай и не питай,

аз не знам, не знам…

Не умирай, моя мъко,

мъко ненагледна,

няма да те дам, няма да те дам.

Тихо стъпвай, моя обич,

тихо влез при него.

Превърни деня във вечер

и нощта във ден.

Дай му снежен мраз през юли,

януарска жега,

както правиш с мен,

както правиш с мен.

Почерни го, моя мъко,

бял ден да не знае,

изсуши го с огнена ръка.

Не жали го, моя мъко,

мен жали – така е,

с мене е така.

С мене е така.

Тежък характер

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар -

цял живот - студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

Безнадежден случай

Компетентните поколения

се напъват да ни научат

на това, че не си за мене.

Ние сме безнадежден случай.

Колко пъти? Един ли? Сто ли? -

ни разделяха с думи тежки?

Ти си моето слабоволие.

Аз съм твойта любима грешка.

И пак горестно се прегръщаме

под заслона на ветровете!

(Всяка недостроена къща

ни е ласка от райсъвета.)

Заприличали сме на хора,

дето вечно си губят ключа.

Няма да го намерим скоро.

Още сме безнадежден случай.

Аз съм футуролог

Като изтърсени от кош,

валят звезди. Изящна вечер.

И без понятие за грош

спи половината човечество.

Милиарди влюбени не спят -

от сън и разум се изключват.

Не спи Дежурният по Свят -

той бди. И препрочита Тютчев.

(Дежурството е лек, но кръст -

понеже няма много работа...

С приспивен Микроземетръс

Дежурните се забавляват.)

И пак е ден. Добре върви

опитомената галактика.

В града е шумно - с'еst la vie!*

но никой не напредва с лакти:

тук всеки има и талант,

и възпитание на Гьоте.

За всички тук е оправдан

един античен израз - "gotini".

И аз съм тук! Но не - така

сама, не както нявга - някоя...

На раменете ми - ръка:

интелигентна, нежна, яка!

А пътят - опнат като нерв.

Животът - пак неразгадаем!

Последният милиционер

над Омир слънчево ридае...

Къде остана детството?

Къде ми са детските книжки,

кажи ми мой прашен сандък?

Закусиха сивите мишки

с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,

къде е коравият чин,

а, б, в, тире, запетая,

забравих ги вече – амин!

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно

щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,

след мене защо не върви,

отминаха стъпките бързи

и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните

за мойте наивни мечти,

дали пък не са ми сърдити,

че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно

щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря. Дали?

Пролетна умора

Пак е пролет цяла в слънце и цветя,

но защо ли ми е тя?

Цял съм пролетна умора и печал,

цяла зииима съм скучал.

Може би е за сега,

може чак до есента

да ме влачи зимната тъга.

Може да е епизод.

Може да е цял живот.

Казва ли ти някой до кога.

Как си ти?

Все едно и също правя.

Как си ти?

Зле съм, но ще се оправя.

Пак е есен, но това е за добро.

Дъжд се лее из ведро.

На дъжда ще кажа свойто ведро "да"

да ми тръгне по вода.

Може да е за сега,

може чак до пролетта

все така да бъда на ниво.

Пролетната ми тъга

се разкара чак сега.

Казва ли ти някой от какво...

Над 400 гости станаха част от магията на „Денят на жената предприемач 2024“

Събития

Като черна шамия, като белег от нож...

В памет на Миряна Башева

Над 400 гости станаха част от магията на „Денят на жената предприемач 2024“

Илиана Раева и Асен Миланов гости в новото издание на „Чудесата в нас“

Мениджъри на водещи компании и предприемачи си подават ръка на „Денят на жената предприемач 2024“

Концерт с творби на Бах, Моцарт и Жан Франсе ще огласи зала „България“

Катерачи и екстремни кинематографи от много държави на 19-ите „Дни на предизвикателствата“

Безплатни екскурзоводи и обновена пътека за посетителите на пещера Проходна на 9 и 10 ноември

Председателят на СБП Боян Ангелов е против поставянето на скандална пиеса на Бърнард Шоу

Днес е Денят на народните будители!

Благотворителен семинар „Непознатият д-р Петър Берон“

Какво представлява ендобиогенното разчитане на кръвни показатели?

Как да променим нашето СъЗнание

В Стара Загора започва симпозиум „Продоволствена сигурност и устойчиво развитие”

Нов симфоничен оркестър ще огласи Царско село с музика от Брамс и Кюркчийски

Кометата C/2023 A3 вече е видима и от България

Вижте най-добрите хижи и заслони в България

Полярно сияние за пореден път се наблюдава над България