Наукадоц. д-р Васил Умленски / 11 януари 2019

Под сянката на Земята

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

снимка: Unsplash

Новата година е тук и с нея пред очите ни ще се разкрият много небесни зрелища. На 21 януари Луната ще ни се струва по-голяма от обикновено, защото перигеят и пълнолунието почти съвпадат. Тогава ще станем свидетели и на пълното лунно затъмнение, което ще можем да наблюдаваме от 6,41 ч до 7,43 ч с максимална фаза (1,20) в 7,12 ч. През месеца няма да стане по-топло, но поне ще ни огрява малко повече от обикновено или по-точно денят ни ще нарасне с още един час. От синевата ще падат звезди, които няма да спрат своя пад чак до април. Но ето какво още можем да видим, щом вдигнем глава към висините - разказва ни доц. д-р Васил Умленски:

Слънцето - Денят расте като зрънце

Денят нараства с един час – от 9,14 до 10,14 часа. В началото на периода изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. На 20 януари Слънцето преминава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог. На същата дата в 11 ч то навлиза в знака на Водолея.

Денят нараства от 9,14 до 10,14 часа. В началото на периода изгревът е малко преди 8 ч, а залезът към 17,10 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът около 18,10 ч.

Луната или как се играе на криеница със Земята

Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 8 януари (406081 км), а най-близо (в перигей) – на 21 януари (357346 км). На 21 януари Луната изглежда малко по-голяма от обикновено, защото перигеят и пълнолунието почти съвпадат (суперлуние). На същата дата нашият спътник ще се потопи напълно в сянката на Земята. Частичното затъмнение започва в 5,34 ч и завършва в 8,50 ч. Пълното затъмнение трае от 6,41 ч до 7,43 ч. Максималната му фаза (1,20) е в 7,12 ч. Видимо е от Европа, северозападната част на Азия, Африка, Северна и Южна Америка, о-в Гренландия, Атлантическия океан, Тихия океан и Северния ледовит океан.
От България затъмнението ще може да се наблюдава от началото до залеза на Луната в 7,59 ч (цялата пълна фаза).

първа четвърт 14 януари 12,17 ч - 0,23 ч
пълнолуние 21 януари 17,50 ч - 7,59 ч
последна четвърт 27 януари xxx* - 12,08 ч
новолуние 4 февруари 7,29 ч - 17,20 ч

*Лунното „денонощие“ е по-дълго от средното слънчево денонощие, затова на 27 януари няма изгрев. Той е в 1,07 ч на следващата дата.

Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци

В началото на периода Луната е в съзвездието Козирог, низходяща. „Най-ниско“ под еклиптиката тя е на 14 януари. След това е възходяща до 26 януари, когато е „най-високо“ над еклиптиката и отново низходяща до края на периода.

Ето и датите на нейното навлизане в следващите зодиакални съзвездия:

10 януари – Водолей;
12 януари – Риби;
14 януари – Овен;
17 януари – Бик;
19 януари – Близнаци;
21 януари – Рак;
22 януари – Лъв;
25 януари – Девица;
28 януари – Везни;
30 януари – Скорпион;
1 февруари – Стрелец;
4 февруари – Козирог;
6 февруари – Водолей.

Звезди и планети - Венера... красива и на сутринта

С падането на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче – изгрява към югоизток около два часа след залез-слънце. Над звездата Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.
Меркурий е видим за малко само в началото на периода (сутрин към югоизток преди изгрев-слънце). Венера е Зорница, появява се след 4 ч. Блестяща е, вероятно ще се вижда и след изгрев-слънце (Деница). На 22 януари е до Юпитер, а на 31 януари е в съвпад с най-яркото нощно светило – Луната. Това са зрелища, които си заслужава да се видят. След залез-слънце Марс е високо към югозапад. Скрива се под хоризонта малко преди полунощ. През нощта на 12-и срещу 13 януари е близо до Луната. Остава в съзвездието Риби. Юпитер е видим за около два часа (преди изгрев-слънце, към югоизток). Остава в тринадесетото зодиакално съзвездие – Змиеносец. В съединение е с Луната на 31 януари. Сатурн остава в Стрелец, но не е удобен за наблюдение – губи се в слънчевите лъчи.

Метеорните потоци - порой от звезди до април

До 12 януари все още е активен обилният рой Квадрантиди с радиант в северния край на съзвездието Воловар (след полунощ към изток, преди изгрев-слънце – към юг). Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при благоприятни условия се наблюдават до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток около два часа след залез-слънце и кулминира към юг около полунощ. След 25 януари са активни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява около полунощ. Това е най-продължителният „звезден дъжд“ – срещите с метеорни тела от този поток продължават до 15 април. Възможни са ярки метеори и дори болиди.