Руски ентомолози проведоха експеримент с щурчета с цел да изследват по какъв начин са свързани воинските качества на мъжките и любовните им успехи сред самките.
Мъжките щурчета били разделени на две групи – победители в битките и победени страхливци, които се оттегляли от полесражението без бой. И едните, и другите успешно „си уреждали“ среща със самките с цел чифтосване. Но страхливите успявали по-бързо да склонят женските и по-бързо стигали до самия акт на чифтосване. Учените обясняват този факт с по-голямата гъвкавост, която притежават страхливите екземпляри. Те по-лесно превключвали от бойни действия на любовни ритуали.
Статията на руските ентимолози Варвара Веденина и Лев Шестаков, посветена на любовния живот на щурците Gryllus bimaculatus , е публикувана в изданието Frontiers in Ecology and Evolution със заглавие, което в превод звучи приблизително така: „На загубилите боя им върви в любовта”.
Защо при щурците не е както при другите животни и насекоми – най-силните печелят всичко, включително и най-отбраните самки?
Всъщност поведението на женските щурчета е доста противоречиво и еднозначни правила не могат да бъдат изведени. При някои видове самките предпочитат по-агресивните мъжкари, при други – по-скромните, при трети – конкуренцията печелят тези с най-силния аромат на феромони от кутикулата, макар те да са с по-лошо качество на половите продукти и оставят по-малко потомство. При четвърти значение за любовния избор имат по-големият размер и по-дългата песен.
Но да се върнем на експеримента на Веденина и Шестаков. Между страхливците и смелчагите разлика няма на пръв поглед – и едните, и другите стигат без проблем до женската.
При ухажването самците и самките докосват антените си – това е химическият контакт, „диалогът“. След това самците демонстрират едни или други пози и подават звукови сигнали за намеренията си. Тук е и разликата. Лузерите започват да пеят по-рано, по-рано демонстрират любовни нагласи и затова самките обръщат внимание първо на тях и им се качват на врата в буквалния смисъл, за да се чифтосат. „Победителите“ са твърде агресивни след битката и не могат веднага да превключат на любовен тон. Те преследват самката вместо да й пеят, тресат телцата си като част от любовната игра и така демонстрират повече сила отколкото желание.
Излиза, че въпреки уж еднаквите резултати (успешно чифтосване), лузерите печелят по-бързо благоволението на женските отколкото героите.