Паниката е заради желанието да сме идеални и срама да признаем слабост

- Д-р Мановска, какви са причините за паническите атаки?

- Паническата атака проява на психична болест ли е? Мнозина с такъв проблем се страхуват, че полудяват...
- Това, че някой получава панически атаки, не значи, че е психично болен. Паническата атака е проявление на паническото разстройство, но то не е болест, а състояние. И е преодолимо. Дори да има някакъв дисбаланс в биохимията на мозъка, той е обратим и може да се възстанови и без лекарства. (Те само го засилват в друга посока и правят друг проблем.) Психотерапията върши чудесна работа.

- Защо паническото разстройство се среща по-често при жени, при това в активна възраст?
- Не знам дали тази статистика е вярна, моите клиенти с паническо разстройство са поравно от двата пола - по-млади жени и мъже над 40 г. Според мен пак проблемите са от възпитанието. Момчето се възпитава да бъде твърд, силен, да се стегне, внушавано му е, че трябва да се справя. Но това не е решението, а е част от проблема паническо разстройство - отначало организмът се бори, казва „давай, давай“, докато в един момент вече не може да удържа и експлодира. При жените е малко по-различно - на тях обществото им позволява да бъдат слаби и те си го позволяват. Изплакват си проблема, казват си го, пият някакво лекарство – правят нещо. Но тук пък идва напрежението от постоянните очаквания, които си мислим, че има към нас -  да сме идеални служители, родители, съпрузи и т.н. И страхът, че може и да не си бил идеален, че не си се справил на някой фронт. Истината е, че ние се напъваме да сме идеални, не толкова, че другите непременно го изискват от нас. В действителност става така: държа се като идеален, нося на гърба си всичко – и другите започват да го очакват от мен постоянно. Много лесно се влиза в тази роля, защото тя е свързана с възнаграждаване от социалната среда. А да се получава такова възнаграждаване, е важно, понеже социалните потребности винаги са пред останалите. Ние имаме постоянна потребност да чувстваме одобрението на околните, затова лесно влизаме в схемата „ти си върхът, всички разчитаме на теб, без теб фирмата ще пропадне“. Но с това се засилва и страхът дали ще се справиш и съответно – дали няма да загубиш това одобрение. На такива хора в един момент им гръмва тапата.

- Какъв тип характери обикновено експлодират по тази начин?
- Няма чисти типове характер. Всеки от нас носи „парламент“ от характери, при който някой тип преобладава. Обикновено паническите разстройства се срещат при ригидните характери – т.е. такива, които са много строго по правилата, като това може да са и техни  собствени правила, а не непременно наложени отвън. Също при хора от типа „Аз съм Слънцето и всички останали трябва да гледат към мен с обожание!“.  Паническо разстройство има и при хората, които винаги имат нещо наум допълнително, но не смеят да си го кажат.

- Как да разпознаем, че имаме проблем?
- Започва се с обикновен страх – че може да ми се скара шефът, че ще ми пишат двойка в училище. Той все още се тушира лесно. Но постепенно расте и привлича и други опасения. Страхът е загнезден дълбоко в нас, но обикновено намира някаква социоконформна форма на изява. Например: ако някой сподели, че се страхува от това, че не е идеален, всички ще му се изсмеят. Но никой няма да му се смее, ако го е страх от болест, от кучета, даже от широки пространства. Втори вариант: споделя с някого: „Страх ме е, че няма да се справя.“ Потупват го по рамото: „Айде, бе, всичко ще е наред, ще се справиш!“. И с това за потупалия нещата приключват. Но потупаният си повтаря „Да, ще се справя, ще се справя!“, от което проблемът му не се решава – самовнушението може да помага до време, но страхът от провал винаги си седи някъде на заден план. Така се стига до паническото разстройство, фобиите, хипохондриите и т.н. И до физически проблеми – хипертонични, гастритни кризи уж от нищото, диабет и пр. Тялото е тясно свързано с психиката, реагира на всяка промяна в нея, както и обратното.

- Как постъпвате с човек, на когото като психотерапевт трябва да помогнете срещу панически атаки?
- Зависи от конкретния случай. С клиента първо се разговаря, правят се някои физически упражнения, за да усети той телесността си, може да се приложи танцова терапия, понякога дирижиран сън и т.н.
Дишането също е важна част от терапията, защото помага на клиента да усети къде са му мускулните блокажи. Те обикновено са „слабото място“ – това, което най-често се разболява. Мускулният блокаж се усеща като колан, пояс, тежест. Дишането до голяма степен го освобождава. В това има и чисто физиологичен смисъл - ако дишаме повърхностно, отваряме само леко гръдния кош, ребрата се движат едва сантиметър - два. Ако включим и диафрагмата, става по-дълбоко, там движението е вече 7 сантиметра. Но човек с паническо разстройство не може веднага да бъде сложен да диша, защото в момента, в който се раздвижи енергията му и мускулните блокажи леко се отцепят, започва паническа атака. Обяснението на този феномен е, че за него тя е нещо познато, страхът някога го е защитил, а какво има отвъд него, е непознато и поради това – още по-плашещо. Това става на подсъзнателно равнище на принципа „стой, зло, че  без теб по-зло“. Затова не се започва с дишане, а първо с обговаряне на проблема, на обстоятелствата, прилагат се различни техники, за да се стигне до проблема. И обикновено той не е само един. Ролята на терапевта е да помогне на клиента да осъзнае какво се случва с него, като му помага да влезе в ситуации, които са му трудни, но много постепенно. Целта е клиентът сам да намери отговорите.

- Може ли да се излекува паническото разстройство веднъж завинаги?