Вулканизмът е едно от най-грандиозните, но и най-разрушителни явления на Земята. Годишно на планетата се случват около 50 вулкански изригвания. Ефектът от тях зависи от вида на вулкана и от силата на вулканските ерупции. Тя пък е функция на съдържанието на силициев диоксид (SiО2) в магмата и на големината на магмената камера, която подхранва вулкана. Колкото по-високо е съдържанието на SiO2 и по-голяма е камерата, толкова по-силно е изригването.

МЛАДИЯТ КОЖУХ И СТАРАТА ВИТОША
Преди да се спрем на въпроса за историята на вулканите в нашата страна, нека разсеем някои най-разпространени заблуди, които битуват сред немалка част от хората. Например доста софиянци вярват, че Витоша е вулкан, който може един ден  да избухне. Друга фалшива информация с незнаен източник е, че Кожух, където е светилището на баба Ванга, е само на няколко хиляди години. Поставена е дори табела, обясняваща, че Кожух е единственият вулкан на българска територия. Научната истина обаче е доста по-различна. Наистина вулканът Кожух е най-младият вулкан на наша територия, но възрастта му е много по-голяма - 12 млн. години, в епохата среден миоцен.

ВАРДАРСКИ ОКЕАН СЕ ПЪХА ПОД РОДОПИТЕ
През периода горна креда територията на нашата страна представлява вулканска дъга, наподобяваща някои от съвременните вулкански дъги. Тя се е простирала от Румъния през Сърбия, а на наша територия е обхващала почти цяла Южна България от сръбската граница до Черно море. Нарича се Средногорска вулканска дъга, макар че покрива територията не само на Средногорието, но и на Балкана и северната част на Родопите. Този вулканизъм е резултат от подпъхването (субдукцията) на т. нар. Вардарски океан под Родопите и Средногорието - механизъм, подобен на подпъхването на Тихия океан под съвременните дъги от т.нар. Тихоокеански огнен пръстен. Значителна част от вулканската активност се реализира в морска среда, каквато е била тази част от страната. Формират се голям брой вулкански центрове, значителна част от които в по-късните геоложки епохи обаче се разрушават (еродират) и днес се разкриват само части от тях или техните дълбочинни подхранващи камери. Като примери за такива вулкански или вулкано-плутонични центрове в Западна България могат да се посочат

В Централното Средногорие вулканските скали се разкриват предимно в северните части -  например Панагюрище, Асарел, Елшица, Радка и др., докато на юг се разкриват само плутонични скали, например плутоните Гуцал, Вършило, Капитан Димитриево и пловдивските тепета. Особено интензивен е вулканизмът в Източното Средногорие, където са отделени множество вулкански центрове като Папийски, западно от Царево; Върлибрежки, западно от Бургас; Българовски, характерен с типичните възглавничести (pillow) лави, формирани при подводни ерупции. Впечатляващи са и скалите от калдерата на Росенския вулкан, изграждащи красивите Созополски фиорди, обект на граждански протести заради ограничения достъп до тях. Поради общо взето по-бедната на SiO2 магма тези вулкани не са били много експлозивни, а са преобладавали лавови разливи. Хубави разкрития на лави от тези вулкани могат да се видят почти по цялото Южно Черноморие, както и по новоизградената магистрала до Перник след с. Мало Бучино.

ЩИТОВИДНИТЕ ВУЛКАНИ
В периода еоцен-олигоцен вулканизмът е локализиран почти изцяло на територията на Родопите и Пирин (т.нар. Родопски масив), по-малка част е в съседния Сръбско-Македонски масив. Той е резултат от сблъсъка (колизията) на тези два масива с друг масив от юг -  Пелагонийския, и последвалия етап на екстензия, при който се отварят големи пукнатини, през които се излива лавата. Подобно на Средногорието голяма част от този вулканизъм, особено в Източните Родопи, се реализира в подводни условия. Многократно изливащата се от пукнатините и централните структури лава покрива големи площи и формира плоски вулкани, наречени щитовидни. На даден етап от еволюцията на вулканите те излизат над водата, формирайки острови, подобни на тези в Егейско и Тиренско море. Като цяло в резултат на по-ниското съдържание на SiO2 в лавите на тези вулкани те са по-спокойни, без големи разрушителни ерупции. Такова развитие показват например редица вулкански постройки в Източните Родопи като Маджарово, Дамбалък и Звездел. Природата е била благосклонна към нас, като р. Арда, разрязвайки Маджаровския вулкан и Дамбалък, ни предоставя възможност да изследваме техния вътрешен строеж и да се любуваме на прекрасни гледки.

СУПЕРВУЛКАНЪТ БОРОВИЦА
Не толкова „кротки“ обаче са били техните братя от Пирин, Централните Родопи и на границата на Източните и Централните Родопи. Почти всички те се характеризират с високосилициев състав и силно експлозивна дейност. Следи от три или четири техни силни ерупции са записани в геологията на много места в страната. Реликти от най-старата експлозия с възраст 34,4 млн. г. се разкриват по долината на р. Места (т.нар. Местенски вулкански район), а, изглежда, на места и в Източните Родопи и в сондажите на Турска Тракия (т.нар Тракийски басейн). Поне две от изригванията са толкова големи, че могат да се класифицират като суперерупции, т.е. с ВЕИ=8.