снимка: iStock
Това дава завладяващ нов поглед за живота преди около 12 000 години в края на плейстоценската ера и става възможно чрез използването на проникващи в земята радарни (GPR) сканирания, които могат да надникнат под повърхността, за да разкрият скритите отдолу контури.
GPR не е нова технология - използва се за проверка на пукнатини в железопътните линии, както и в геологията и археологията, но не е била използвана по този начин върху фосилизирани отпечатъци. Технологията може да предостави на учените достъп до множество, които не се виждат с просто око.
Тези скрити записи могат да ни кажат много повече за това кой (или какво) къде е стъпвало: отпечатъкът разкрива размера и походката на животните, начина, по който хората и фауната са си взаимодействали помежду си и дават повече подробности за живота в последната ледникова епоха:
„Досега не се бяхме досетили да погледнем под самите следи“, казва ученият изследовател Томас Урбан от Корнелският университет. „Оказва се, че самият земен пласт има памет, която записва данните за теглото и инерцията на животните. Това ни дава възможност да разберем биомеханиката на изчезнала фауна, а достъп до такива данни не сме имали досега.”Част от възможностите на GPR техниката са, че тя може да сканира под повърхността, без да е необходимо разкопаване. Записи като този са изключително редки, което прави откритията още по-вълнуващи. Сред откритите следи има 800 метра (2625 фута) човешки отпечатъци, кръстосани с тези от голямо хоботно - може би колумбийски мамут (Mammuthus columbi). Изглежда, че мамутите са били преследвани за храна или кожата им.
Откритията съвпадат с анализа, извършен миналата година от същия екип. В този случай обаче са разкрити много повече подробности в дълбочина - повече улики за долната повърхност, която може да разкрие как са ходили древните същества.
„Техниката евентуално може да бъде приложена върху много други участъци с вкаменели отпечатъци по света, потенциално включително и тези на динозаврите.” казва Урбан.Докато биваците и лагерите с останки предлагат много полезна информация за палеонтолозите, е много по-трудно да се разбере какво са правили хората и други животни извън тези райони. Техники на изследване като тези могат да помогнат за това. Мамутите, които навремето са обикаляли по тази част на света, няма да се върнат, но отпечатъците, които са оставили след себе си, могат да ни помогнат да съберем подробности за това как са се движили - и по какъв начин хората са ги преследвали.
„Въпреки че няма да намерим вкаменелите останки от животното, което специално е направило тези следи, ние знаем как се е движело, колко е било голямо и колко бързо е вървяло само като погледнем следите", палеонтологът Лиза Бъкли разказва на Жан Тимънс от Gizmodo. – Едно животно ще остави само един скелет след смъртта си, но докато е живо, то има потенциала да остави безброй следи."
