снимка: iStock
Ново любопитно проучване, включващо хора, претърпели хемисферектомия (операция за отстраняване на едно от полукълбата на мозъка) в детството показва, че сега при тези хора няма почти никакви очевидни последствия от тази процедура. Тези изследвания доказват способността на мозъка да се адаптира, дори когато лекарите премахват половината.
Мозъците имат две половини, известни като полукълба. Различните сектори регулират различни аспекти на нашето физическо и когнитивно функциониране. Полукълбата не работят отделно. Вместо това те общуват, като създават сложни невронни мрежи, които позволяват на различни части на тялото и ума да се синхронизират и да работят в хармония.
Но какво се случва, ако се отстрани едно полукълбо?
Това е ситуацията, с която се сблъскват хората, които се подлагат на хемисферектомия. Обикновено това се случва в детството - като средство за лечение на тежки припадъци. Би било лесно да се предположи, че премахването на половината от мозъка на някого ще доведе до функционирането на организма на този човек по видимо различен начин. Но според скорошно проучване, публикувано в Cell Reports, това всъщност не е така. Мозъкът се научава да компенсира загубата.
Учените работили с шестима участници, които са били подложени на полусферектомия през детството като лечение на епилептични припадъци. Става дума за хора, които са били на 20 г. в началото на експеримента и на 30 г. – в края му. Те са претърпели мозъчни операции, когато са били на възраст от 3 месеца до 11 години.
„Това изследване може да ни помогне да проучим как е възможна организацията на мозъка при много различни случаи на пациенти с хемисферектомия, което ще ни позволи да разберем по-добре общите мозъчни механизми", обяснява един от авторите на проекта Дорит Климан, доктор от Калифорнийския институт на Технологии, в Пасадена.
Екипът установил, че групата, която е била подложена на хемисферектомия, има по-силна свързаност на мозъчната мрежа в сравнение с контролната група. Анализирали се мозъчните сектори, които регулират зрението, движението, емоциите и познанието.„Хората с полусферектомии, които изследвахме, бяха забележително високо функциониращи“, подчертава Климан.
„Те имат непокътнати езикови умения. Когато бяха в скенера, разговаряхме с тях както със стотиците други хора, които съм изследвала със скенер. Почти можете да забравите състоянието им, когато ги срещнете за първи път.
Когато седя пред компютъра и виждам тези ЯМР изображения, показващи само половин мозък, аз все още се чудя, че изображенията са на това човешко същество, което току-що видях да говори и ходи и което е избрало да посвети времето си за изследване. "
„Опитваме се да разберем принципите на мозъчната реорганизация, които могат да доведат до компенсация на едни или други функции. Може би по-нататък това ще ни даде възможност да изготвяме целенасочени стратегии за намеса и различни сценарии за изход от ситуацията, за да можем да помогнем на повече хора с мозъчни травми", казва Климан.
