Наука13 май 2020

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Пещерата „Бачо Киро", в която са намерени човешки следи от преди 45 000 г. Снимка: wikimedia.org

Преди около 45 000 години малка група представители на човешкия вид Хомо сапиенс са се подслонили на северния склон на Стара планина, близо до Дряново. Това показва ДНК анализ на части от вкаменелост на кост и кътник, намерени в пещерата „Бачо Киро", направен в германския Институт за еволюционна антропология, част от структурите на голямата академична група „Макс Планк". Това публикува вчера на сайта си Свободна Европа.

Откритието доказва, че Хомо сапиенс са навлезли в Европа доста по-рано от смятаното досега. Човешкият вид възниква в Африка преди около 300 000 години и впоследствие се разпространява из целия свят. Преди пристигането им в Европа, континентът е бил крепост на неандерталците. След това двата вида съжителстват близо 8 хиляди години.

Човешките останки в пещерата са от преди 43-46 хиляди години, а артефактите на мястото - вероятно от преди 47 хиляди години, казва палеонтологът Жан-Жак Юблен, директор на германския Департамент за човешка еволюция. Новината за откритието бе публикувана в две авторитетни научни списания - Nature и Nature Ecology & Evolution и съобщена от Ройтерс в понеделник. Научните публикации са и от името на екип от чуждестранни и български изследователи, сред които Свобода Сиракова, Росен Спасов, Николай Сираков и Ценка Цанова, се уточнява на сайта на Свободна Европа.

Животинските останки в „Бачо Киро" разкриват още, че хората са ходели на лов за пещерни мечки, бизони, гигантски елени, коне, хиени и лъвове.

Открити са кремъчни остриета и множество предмети за украса като мъниста от бивните на мамут и висулки от мечешки зъб. Те имат изключително близко сходство със същите предмети на неандерталци, отрити в Западна Европа. Това предполага, че най-близките ни „еволюционни братовчеди" са възприели елементи от културата на Хомо сапиенс.

Все още се спори каква е причината за изчезването на неандерталците. Според Юблен двата вида са съжителствали вероятно в продължение на 8000 години, след което „заради конкурирането с нашия вид" са спрели да съществуват. „Но това не се е случило изведнъж", допълва палеонтологът.

„Вече имаме ДНК данни, които със сигурност показват, че неандерталците и Хомо сапиенс са си взаимодействали, когато са се срещали. На някои места тези контакти може дори да са били „приятелски" поради отсъствието на по-подходяща дума", коментира и Шара Бейли пред Ройтерс. Тя е антрополог от Нюйоркския университет и съавтор в изследването. „Ние носим тяхната ДНК и те са били повлияни от нашите културни изобретения."

Източник

Повече за нашия произход можете да научите в бр. 4/2020 на Списание 8