Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.
Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

илюстрация: iStock
Компанията SpaceX е основана през далечната 2002 г., като за тези 18 години има изумителни постижения в сферата на космическите изследвания. Сред тях се нареждат изстрелването на първата частна ракета до Международната космическа станция (МКС), разработване на совалката Falcon Heavy, способна да пренася над 63 000 килограма товар и дори изстрелването на кола в космоса. Точно така - през февруари 2018 г. Илон Мъск използва своя автомобил Tesla Roadster като тестов товар, за да демонстрира товароносимостта на Falcon Heavy.
Всъщност на 27 май предстои SpaceX да влезе за пореден път в историята с изстрелването на пилотиран полет до МКС с помощта на совалката Crew Dragon.
Всичко това не е самоцелно, а всъщност представлява поредица от добре преценени ходове, с които компанията се доближава до заветната си цел – изпращане на хора на Марс. Мъск обявява плановете си за колонизиране на Червената планета през 2012 г., като първоначалната му идея е да изпрати 10-15 души и голямо количество товар.
„За четири милиарда години в историята на Земята са се случили не повече от пет-шест наистина важни събития: появата на едноклетъчните организми и многоклетъчните организми, разделянето им на царство животни и царство растения, излизането на животните от водата на сушата, развитието на бозайниците и развитието на съзнанието. Следващата голяма стъпка трябва да е идеята за междупланетен живот – безпрецедентно пътешествие, което драматично ще ни промени и обогати“, споделя Илон Мъск в интервю за документалната поредица Transcendent Man.
Съществуват и други обекти в Слънчевата система, които предизвикват интерес, като например някои от луните на Юпитер и Сатурн, но поради големите разстояния, те ще бъдат проучвани по-задълбочено на по-късен етап.
Марс обаче далеч не е най-гостоприемното място за посетители от Земята. В миналото най-вероятно Червената планета е приличала много на Земята, но днес това е суров, студен и прашен свят. Изключително предизвикателство е кацането на дори малък марсоход на планетата, разположена на разстояние от близо 160 милиона километра, а какво остава за гигантски космически кораб, пълен с хора и товар.
Разходите за едно такова начинание също не са за пренебрегване. Днес стойността на изпращането на човек на Марс е 10 милиарда долара, но Мъск смята тази цена за прекалено висока. Той заявява, че при евентуално заселване на хора там, цената на провеждането на един транспортен полет може да се сведе до 200 000 долара.
За да постигне тази цел, SpaceX ще черпи опит от извършените мисии през последните 18 години. С помощта на добре обучен персонал и сериозни парични средства се планира построяването на огрома космическа ракета, наречена Big Falcon Rocket (BFR). Тя представлява летателна машина с височина 118 метра, способна да превози 100 човека и 150 тона товар на борда си. За сравнение, най-голямата ракета, използвана досега, е Saturn V с височина 111 метра. Високотехнологичните елементи от структурата на ракетата са създадени така, че да могат да бъдат използвани многократно. Според Мъск разработването на BFR е най-трудната част от мисията и там се хвърлят основните усилия.
Преди превозване на хора до Марс, Мъск предвижда два полета, които да пренесат само товар в големи количества. Те се очаква да се проведат през 2022 г. и 2023 г. чрез BFR, като всеки полет ще трае от няколко месеца до година. Тези полети ще съдържат големи количества материали за построяването на прозрачни куполи, които след като са готови, да започнат да се пълнят с кислород, за да се създаде атмосфера, подобна на земната. Освен това е предвидено да бъдат изпратени и материали за направата на съоръжения за произвеждане на енергия и цистерни за съхранение на вода.
След завършването на двата товарни полета, през септември 2023 г. SpaceX ще проведе на борда на BRF първата туристическа обиколка в космоса. Първият космически турист ще бъде японският милиардер Юсаку Маезава. Той ще вземе със себе си шест до осем човека от различни направления на изкуството, с които в продължение на седмица ще обикаля около Луната. Цената на пътуването не е разкрита, но признава, че Маезава „ще плати добри пари“.

Ако всички мине гладко, през 2024 г. ще бъдат изпратени първите два екипажа, заедно с голямо количество товар и провизии, на Марс. След няколкомесечно пътуване се очаква корабите и екипажът да кацнат на повърхността на Червената планета, като най-вероятно известно време самите кораби ще служат като убежища на заселниците.
Завършената база на повърхността на Марс се очаква да бъде готова до 2028 г., като това е моментът, в който колония в истинския смисъл на думата ще започне да се формира. До 2030 г. пък се очаква да бъдат построени първите градове на Марс.
Как обаче ще се справим с не дотам благоприятните условия на Марс? Те могат да се превъзмогнат чрез процес, известен като тераформиране. Това е вид промяна в климата на планета с цел да се превърне в по-подходящо място за живота такъв, какъвто го познаваме. За тази цел се планира да се разтопят богатите на въглерод ледени шапки в полярните области, като по този начин се очаква Марс да се превърне в топла и богата на вода планета.
Друг проблем, с който ще трябва да се справят колонизаторите, е тънката атмосфера на Марс, която представлява едва 1% от тази на Земята. В тези условия човек не би могъл да оцелее без специална екипировка. Не е сигурно дали създаването на подходяща атмосфера може да бъде завършено в кратки срокове след кацането на планетата, като от NASA дори изказват съмнения относно дали изобщо това е възможно. Те предполагат, че за да се реализира това, ще е необходим специален магнитен щит, който да предпазва планетата от радиация, вредна за новосъздадената атмосфера.
Колонизирането на друго космическо тяло определено е трудоемко и скъпо начинание, което непременно крие редица затруднения. Ето защо е много важно да осъзнаем колко рядка е нашата топла, синя и гостоприемна планета и колко трябва да си я пазим!
Още по темата:

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда
Какво е метаболитна миелинова пластичност?

Защо умните хора предпочитат самотата
Те се чувстват по-добре в града и ако не се срещат много често с приятели…

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония
Трансплантираните клетки са от възрастен донор, но са препрограмирани да се държат като ембрионални

Суперлуната тази седмица ще съвпадне с рядкото слънчево затъмнение „дяволски рога“
У нас ще можем да наблюдаваме затъмнението само онлайн

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце
Пациентът е и с рекорд за най-дълго оцелял с изкуствено сърце - над 100 дни

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята
Суни Уилямс с рекорд сред жените астронавти за най-дълго пребиваване в открития Космос

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г.
9 години по-късно лекарството започва да се прилага в медицината

Европейците са били доста мургави до римско време
Яденето на риба може да е било причината да останем с по-тъмна кожа за по-дълго време

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти
Структурите са на 3000 км дълбочина и не са резултат от големия сблъсък преди 4,5 млрд. г.

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката
Мнозина са пожертвали живота си, за да се докаже връзката между маларията и нейния приносител

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей
Природата пази видовете си и им дава възможност да оцеляват в хилядолетни ледове и в горещи пясъци

Апаратът Blue Ghost успешно кацна на Луната
Само половин час по-късно вече изпращаше снимки от повърхността на естествения ни спътник

На какъв език си говорят изкуствените интелекти помежду си
„О, всъщност и аз съм AI асистент. Каква приятна изненада!"

Квантовата телепортация е факт
Процесорите, които правят изчисления с помощта на кюбити, заприличват на времеви кристали

НАСА откри странна спирална структура на ръба на Слънчевата система
От облака на Оорт тръгват много от кометите

В квантовия свят не се открива разлика между минало и бъдеще
Учените още не са намерили източника на времето, но продължават да опитват