Наука27 юни 2020

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Забелязаните от астрономите особени плоски райони на Титан, най-големият спътник на Сатурн, може да са пресъхналите корита на древни езера и морета. Предположението е публикувано на 16 юни в Nature Communications и тези последни проучвания могат да сложат край на научни спорове за загадката, които продължават вече 20 години.

От 2000-а година насам астрономите, използващи наземни радиотелескопи, регистрират особено ярки радиосигнали, идващи от екватора на Титан. Тези сигнали, наречени зрителни отражения, се появяват, когато електромагнитните вълни отскачат от равна повърхност под същия ъгъл, в който са влезли, като светлина от огледало.

Най-естественото обяснение на отраженията беше, че Титан има големи течни обекти в екваториалните си тропици. Когато космическият кораб "Касини" на НАСА пристигна в региона на Сатурн през 2004 г., всъщност показа, че Титан е осеян с езера и морета - въпреки че течността в тях е етан и метан, а не вода.

„Титан все още е единственото друго място във Вселената, за което знаем, че има течност по повърхността му, подобно на Земята“, казва планетарният изследовател Джейсън Хофгартнер от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния. Но езерата и моретата са концентрирани близо до полюсите на Титан, а не в тропиците, откъдето се появяват зрителните отражения.

За да разрешат загадката, Хофгартнер и неговите колеги преразгледали данни от обсерваториите в Пуерто Рико и Западна Вирджиния, и от космическия кораб „Касини“. След като коригирали несъответствията между начините на различните наблюдения, отнасящи се до изследваните локации на Титан, учените открили, че всички отражения идват от няколко конкретни места.

Изследователите преценили дали валежите, дюните или пресъхналите езерни корита могат да са причина за отраженията и открили, че само езерните корита обясняват времето и местоположението на сигналите. На Титан вали дъжд, но не достатъчно често, за да обясни странните сигнали, а обширният пояс с дюните на Титан не е на същото място. (През 2034 г. всичко ще стане ясно. За тогава е насрочена мисията на НАСА Dragonfly с космически кораб, който да кацне на Титан.)

Така че ако отраженията идват от пресъхналите езера, къде е отишла течността? Една от възможностите е тя да се е изместила от екватора към полюсите като част от целия цикъл на метана на Титан. Другата версия е, че течността се изпарява и е унищожена от слънчева светлина в атмосферата на Титан. „Не бих се изненадал, ако и двете се случват“, казва Хофгартнер.

Източник