Снимка: Markus Spiske, Unsplash
Политически ангажираният електорат е от ключово значение за всяка процъфтяваща демокрация, но не всеки участва в избори и други политически дейности. Ново изследване сочи, че хората, които притежават някои от характеристиките на нарцистично личностно разстройство (НЛР), могат да бъдат и по-активни политически.
В поредица от проучвания, проведени в САЩ и Дания, изследователите установяват, че хората с по-високи прояви на НЛР, притежаващи по-високи нива на егоизъм, егоцентризъм, имитиране на чувства и нужда от възхищение - са по-склонни да участват в политиката. Не става дума само за изборни длъжности, но и за активно участие в контакти с политици, иницииране на протести, подписване на петиции, кампанийно набиране на финансови средства и други.
Питър Хатеми, изтъкнат професор по политически науки в Пенсилвания, заяви, че констатациите, публикувани наскоро в Обществото за личност и социална психология, могат да дадат представа за това как и защо определени политически кандидати успяват на избори.
Според Хатеми, нарцисите, участващи в политическия процес, имат сериозна роля в сегашното състояние на демократичния процес.
"Ако хората, които се интересуват повече от собствената си лична изгода и статут, вземат по-голямо участие в изборите, тогава можем да очакваме да се появят кандидати, които отразяват техните желания - нарцисизмът поражда нарцисизъм" - обяснява професорът.
Предишните трудове в областта на социалната психология сочат, че по-високите нива на нарцисизъм са свързани с поведения, които биха могли да навредят на функциониращите демокрации - например, преместване на фокуса от гражданската отговорност към собствения личен интерес и удовлетворението на отделния индивид. По-високият нарцисизъм сред широката общественост е свързан с повече конфликти и граждански раздори и с по-малко сътрудничество, разбирателство, компромиси и прошка.
Хатеми казва, че в настоящия политически климат в САЩ все повече хора стават политически активни - но тази мобилизация не е равномерно разпределена между личностните типове.
Изследователите провели две национални представителни проучвания: едно в САЩ и едно в Дания, съответно с по 500 и 2450 участници във всяко. Има и трето, базирано в мрежата американско проучване с 2280 участници.
И в трите проучвания участниците били попитани дали гласуват на избори, каква е политическата им активност, участват ли в демонстрации или срещи с депутати, даряват ли средства в предизборни кампании. Нарцисизмът се измервал с въпросник, в който участниците са помолени да избират между две твърдения, които могат да се отнасят до тях. Например „Настоявам да получа уважението, което ми се полага“ срещу „Обикновено получавам уважението, което заслужавам“.
Нарцистичните личности държали да участват активно в политическите процеси, да контактуват с вземащите решения, да публикуват в медиите мненията си. Те са и по-активни на избори. Учените уточняват, че тъй като хората с по-високи нива на нарцисизъм буквално говорят повече, има по-голяма вероятност гласът им да бъде чут. Черти на характера като превъзходство, стремеж към авторитарност и лидерство са свързани с по-широко участие на индивида в политическите процеси. Ако обаче нарцисът притежава самодостатъчност във висока степен - той не е активен в политическата сфера.
"Успешното демократично функциониране изисква доверие в институциите, ефикасност и ангажираност в демократичния процес," каза Хатеми. "Ако тези, които са по-нарцистични са най-ангажирани, а самият политически процес води до нарцисизъм в обществото, според мен бъдещето на нашата демокрация може да бъде застрашено" - смята Хатеми.
