Наука28 януари 2021

Скоро ще можем да чатим и говорим с любимите си покойници

Проект на Microsoft за чат бот дава възможност за визуализация по база данни

Кадър от сериала Devs, 2020

Ако чакащият за одобрение патент на Microsoft бъде регистриран, скоро ще можем да виждаме, чуваме и разговаряме с отдавна починали роднини и приятели. Или по-точно, с триизмерни изображения, които ще са досущ като любимите ни покойници - с реалистична реконструкция на гласа и различни личностни черти, извлечени от множество комуникации на индивида в социалните медийни платформи. Накратко, чат бот.

„Създаване на разговорен чат бот на конкретно лице“ е сухото, но точно заглавие на патент, подаден от Дъстин Ейбрамсън и Джоузеф Джонсън-младши от Microsoft през 2017 г. и одобрен този месец.

В патента се посочва, че чат ботът може да използва информация, събрана от публикации в социални медии, изображения, гласови данни, електронни съобщения, писма и други лични данни, предоставени от лицето или други лица, действащи от името на физическото лице, за да разговаря и взаимодейства от името на конкретния човек.

Потребителите ще могат да разговарят с починалите, да задават въпроси за важни събития в живота им или просто да се обаждат, за да кажат, че ги обичат. Те биха могли да го направят през мобилен телефон, настолен компютър или с лични асистенти като Alexa или Siri.

Ако докато разговаря с чат бота потребителят зададе въпрос, за който има малко конкретни данни или изобщо липсват такива, изкуственият интелект ще бъде използван за изграждане на логически и вероятни отговори. Според патента това може да се постигне, като се разчита на „психографски данни“.

Предишни гласови записи, комбинирани със синтез на реч, ще бъдат използвани за създаване на „гласов шрифт“, а събраните изображения, дори и само в 2 D, могат да бъдат преобразувани в 3 D движение от информация за дълбочина, извлечена от стари снимки.

Идеята за „оживяването" на мъртвите в дигиталния свят не е нова

Майкъл Джексън „се представи" на музикалните награди на Billboard 2014, пет години след смъртта си, благодарение на нововъзникващата холографска технология.

Компютърно генерираните изображения (CGI) на Губернатора Уилхаф Таркин (Питър Къшинг) и принцеса Лея (Кари Фишър) продължават да се появяват във филмите от поредицата за Междузвездни войни. А в наскоро завършения военен филм „Намирането на Джак" участва чрез CGI Джеймс Дийн - тийнейджърският идол, който загина в автомобилна катастрофа през 1955 г. в разгара на популярността си.

Миналата есен Кание Уест подари на съпругата си Ким Кардашиян холограма на покойния й баща, защитник в прословутия процес за убийството на О'Джей Смипсън.

Предложението на Microsoft се различава от тези примери. За първи път бот ще бъде оборудван с информация, събрана от данните в социалните медии.

Eternime.ai ще запази дигитално копие на вас за следващите поколения

Изкуственият интелект анализира и пази аватарите на покойниците, пази спомени и истории на участници в житейските събития на починалия и ги свързва с акаунти в социалните медии и преносими устройства, които позволяват да се участва в разговор с „живия мъртъв" от отвъдното.

По подобен начин, изкуственият интелект провежда обширни интервюта с отделни лица и изгражда „цифров кош" за съхранение на информация, до който членовете на семейството могат да имат достъп в бъдеще.

Ботовете за чат с покойници не се ограничават само до роднини, съгласно патента. Те могат да бъдат „приятел, роднина, познат, знаменитост, измислен герой, историческа личност“ или дори „случаен субект“.

Концепцията със сигурност ще предизвика редица проблеми от етично естество

Остава неясно кой ще дава разрешение за използване на конкретни типове данни. Как ще се установят границите и ще се класифицират личните данни и изображения, подходящи за използване в този проект на вечността. Какви проверки за точност и автентичност ще има и кой ще следи за това? А какво да кажем за „скритите фалшификати“, при които реалистични аватари се създават от политически опоненти или престъпни лица и организации, опитващи се да заблудят целевата аудитория?

Източник