Всеки от нас в даден момент от живота си разбира колко скъпа е тишината. Тя е утешителна, зареждаща и уютна. Тя ни вдъхновява, подхранва ума, тялото и душата. Лудостта на шумния свят заглушава креативността ни, връзката със самите нас и възпрепятства устойчивостта ни. Науката е категорична: тишината е точно това, от което се нуждаем, за да регенерираме изтощените си мозъци и тела.
Проучванията показват, че шумът има мощен физически ефект върху мозъка ни, причинявайки повишени нива на хормоните на стреса. Звукът преминава към мозъка като електрически сигнали през ухото. Дори когато спим, тези звукови вълни карат тялото да реагира и активира амигдалата - частта от мозъка, свързана с паметта и емоциите, което води до освобождаването на хормони на стреса.
На английски шум е noise. Идва от латинската дума nausia (отвращение или гадене) или от noxia, което означава нараняване, повреда. Шумът е свързан с високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, шум в ушите и загуба на сън. Всички сме изпитали вредните ефекти на шумовото замърсяване. Прекомерният шум може да бъде сериозно нарушение на физическите сетива и днес все повече хора се идентифицират като силно чувствителни и неспособни да функционират в хаотична и шумна среда.
Ефектите на безмълвието
След задълбочени изследвания, през 2011 г. Световната здравна организация (СЗО) стигна до заключението, че 340 милиона жители на Западна Европа губят здравето си всяка година поради шума. Според СЗО първопричината за 3000 смъртни случая от сърдечни заболявания се дължи на прекомерен шум. Изследване на професор Гари У. Евънс от университета Корнел, публикувано в Psychological Science, анализира ефектите от шума на летището в Мюнхен върху децата в близкото училище. Проучването показа, че децата, изложени на шум, развиват реакция на стрес, която всъщност ги кара да го игнорират. Той установява, че децата пренебрегват както вредния шум от летището, така и други такива от ежедневието, като например речта.
Учените дълги години се занимават с щетите от шума върху здравето. Ползите от тишината биват открити случайно. Мълчанието за първи път започва да се появява в научните изследвания като контролен параметър или изходно ниво, спрямо което учените сравняват ефектите на шума или музиката. Лекарят Лучано Бернарди изследва физиологичните ефекти на шума и музиката през 2006 г. и прави потресаващо откритие. Когато участниците в неговото изследване били за кратко "в тишина" между шума и музиката, те изпитвали мощен релаксиращ ефект.
Двуминутните паузи между опитите били много по-релаксиращи за мозъка, отколкото отпускащата музика или по-дългия период на тишина преди началото на експеримента. Всъщност „нежеланите“, свободни от шум и музика паузи на Бернарди се превърнали в най-важният аспект на изследването. Едно от ключовите му открития било, че ефектът на тишината се засилва от контрастите.
Много инструктори по медитация и практикуващи могат да потвърдят това, а духовните учители съветват учениците да правят чести медитативни паузи през целия ден. Въпреки че можем да мислим за безмълвието като за липса на информация, науката казва друго. Мозъкът разпознава тишината и реагира мощно. Според регенеративния биолог от университета Дюк - Имке Кирсте два часа мълчание на ден подтикват развитието на клетките в хипокампуса, мозъчната област, свързана с формирането на паметта, включваща сетивата.
Защо да се "изключваме" за по няколко минути
Когато се намирате в среда с по-ниски нива на сензорно въвеждане, мозъкът може да „възстанови“ някои от своите когнитивни способности. В нашия дигитален свят мозъкът ни получава по-малко време за изключване. Ние непрекъснато обработваме огромни количества информация. Постоянните изисквания на съвременния живот натрупват много стрес върху нашата префронтална кора - частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, решаването на проблеми и други. Когато прекарваме време сами в тишина, мозъкът ни е в състояние да се отпусне и да освободи този постоянен фокус.
Тишината помага на новите клетки да се диференцират в неврони и да се интегрират в системата. Когато сме в тишина, мозъкът ни може да работи за по-добро разбиране на нашата вътрешна и външна среда. Можем да осмислим живота си и да придобием перспектива, нещо, което е жизненоважно за цялостното ни благосъстояние.
