Наука6 юли 2021

Създава ли човешкото съзнание реалност?

Независима ли е физическата Вселена от нас или я творят умовете ни

Робърт Ланца, снимка: Wikimedia.org

Има ли физическа реалност, която да е независима от нас? Съществува ли изобщо обективната реалност? Или структурата на всичко, включително времето и пространството, е създадена от възприятията на наблюдаващите ги? Това е новаторското твърдение, изложено в нова статия, публикувана в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics. Изследването, граничещо с научна фантастика, може да помогне да се даде представа за уравнението на Бог, което се опитва да обедини квантовата механика и общата теория на относителността.

Авторите на статията се позовават на Робърт Ланца, експерт по стволови клетки и регенеративна медицина, известен с теорията за биоцентризма, който твърди, че съзнанието е движещата сила за съществуването на Вселената. Той вярва, че физическият свят, който възприемаме, не е нещо, което е отделено от нас, а по-скоро е създадено от ума ни, докато го наблюдаваме. Според неговата биоцентрична теория пространството и времето са страничен продукт от „вихъра на информацията“ в главата ни, който е сплетен от ума ни в едно цялостно преживяване.

Неговата нова статия, в съавторство с Дмитрий Подолски и Андрей Барвински - теоретици по квантова гравитация и квантова космология, разказва как наблюдателите влияят върху структурата на нашата реалност.

Според Ланца и неговите колеги наблюдателите могат драматично да повлияят на поведението на наблюдаеми величини както в микроскопични, така и в масивни пространствено-времеви мащаби. Всъщност е необходима „дълбока промяна в нашия обикновен ежедневен светоглед“, пише Ланца в интервю за Big Think. Светът не е нещо, което се формира извън нас, просто съществува самостоятелно. „Наблюдателите в крайна сметка определят структурата на самата физическа реалност", твърди той.

Как могат наблюдателите да създават реалност?

Как работи това? Ланца твърди, че е необходима мрежа от наблюдатели и всъщност тя определя структурата на реалността. Наблюдателите - вие, той, те и всеки друг - живеем в квантова гравитационна Вселена и измисляме „глобално съгласуван когнитивен модел" на реалността, като обменяме информация за свойствата на оста пространство-време.

„Защото, след като измериш нещо - пише Ланца - вълновата вероятност да се измери същата стойност на вече изследваната физическа величина става „локализирана“ или просто „колабира“. Ето как реалността става последователно реална за всички нас. След като продължите да измервате количество отново и отново, знаейки резултата от първото измерване, ще видите, че резултатът е същият."
„По същия начин, ако научите от група хора резултатите от техните измервания на физическа величина, вашите измервания и тези на другите наблюдатели си влияят - замразявайки реалността според този консенсус", добавя Ланца. Според него „консенсусът на различните мнения относно структурата на реалността определя самата й форма, моделирайки подлежащата квантова пяна“.

Ланца добавя: „Наблюдателят е първопричината, жизнената сила, която разбива не само настоящето, но и каскадата от пространствено-времеви събития, които наричаме минало. Стивън Хокинг беше прав с твърдението си: „Миналото, както и бъдещето, е неопределено и съществува само като спектър от възможности".

Може ли Вселената да е симулация?

Може ли изкуствено интелигентна същност без съзнание да сънува нашия свят? Ланца вярва, че биологията играе важна роля в този процес. Той обяснява вижданията си в своята книга „Големият биоцентричен дизайн: Как животът създава реалността“, тя е в съавторство с физика Матей Павшич.

Да, ботът би могъл да бъде наблюдател, но Ланца смята, че е необходимо съзнателно живо същество с огромен капацитет на паметта, за да върти „стрелките на времето". Безмозъчният наблюдател няма усещане за понятието време и/или декохерентност, нито каквато и да е степен на свобода. Според Ланца „можем само да кажем със сигурност, че съзнателният наблюдател наистина разрушава квантовата вълнова функция“.

Уравнението на Бог

Ланца твърди, че неговата теория разрешава едно голямо академично разногласие - „дразнещата несъвместимост между квантовата механика и общата теория на относителността", което е било сериозна пречка за Алберт Айнщайн.

Привидното несъответствие на тези две обяснения на нашия физически свят - с квантова механика, разглеждаща молекулярните и субатомните нива и общата теория на относителността при взаимодействията между масивни космически структури като галактики и черни дупки - изчезва, след като се вземат предвид свойствата на наблюдателите.

Въпреки че всичко това може да звучи доста теоретично и умозрително, Ланца обещава съвсем скоро да тества експериментално идеите на екипа си с помощта на симулации, направени от мощни компютърни клъстери.

Източник