
Снимка: Wikimedia.org
До неотдавна се смяташе, че хората са единствените бозайници, които се занимават със земеделие. След последните открития на зоолозите става ясно, че едни малки симпатични волни гризачи се грижат за растенията, които ще използват за храна.
Равнинните гофери (Geomys pinetis) практикуват примитивна форма на земеделие. Учените изследвали поле, осеяно с много дупки, направени от дребните гризачи. Станало ясно, че те не просто събират корените на дълголистния бор, които прорастват в убежищата им – те ги култивират. Дълги стотици метри, тези криволичещи тунели непрекъснато се модифицират и преработват, а и се торят.
Въпреки че има известен научен дебат относно това какво представлява земеделие и какво не, изследователите посочват няколко ясни индикации, че гоферите знаят какво правят, когато става въпрос за стопанисване на корените.
Според биолога Франсис Пуц от Университета на Флорида, югоизточните равнинни гофери са първите бозайници, за които става ясно, че се занимават с примитивно земеделие. Той припомня, че „фермери" има сред някои видове мравки, бръмбари и термити, но досега не се е знаело, че за земята се грижат и гризачите.
Чрез изучаване на растежа на боровите корени в изолирана част от тунелната мрежа на гофери, изследователите стигнали до извода, че коренът, растящ там, може да осигури 20-60 процента от дневните калории, необходими на гризачите. Поддържането на тези тунели в състояние удобно за развитие на кореновите системи, с цел защита на реколтата, отнема на животинките много време и енергия.
След като корените прокарат в дупките, растежът им се насърчава чрез наторяване с „лични средства" от страна на гоферите.
„Те осигуряват тази идеална среда за растеж на корените и ги наторяват с отпадъците си“, казва зоологът Вероника Селдън от Университета на Флорида.
Корените са единственият източник на храна, с който гоферите разполагат и рядко пречат на човешките дейности. Те са важни „инженери на екосистемите“ - аерират почвата, докато ровят и връщат хранителни вещества на повърхността.
Изследването е публикувано в Current Biology.
Изследването е публикувано в Current Biology.