Повечето от нас използват виртуални асистенти в iPhone, GPS навигатори и други говорещи джаджи почти всеки ден. Питаме какво ще е времето, колко е часът, упътвания за шофиране, молим да ни се пусне песен и т.н. Но питаме ли се защо по-голямата част от отговорите, които получаваме, са изречени с женски глас.
Някои учени твърдят, че намирането на женски глас, който всички харесват, е много по-лесно, отколкото модулирането на мъжки. Свързва се с тембъра на майката, така че повечето хора са склонни да реагират положително на него.
Реалните предшественици на виртуалните асистенти, като диспечери и секретарки, са били предимно жени. Още през 40-те години на миналия век пилотите на американските военновъздушни сили „нежно“ наричаха системата за предупреждение на самолета „Bitching Betty“ заради особената интонация на механизирания глас. До края на 20-ти век, когато гласовите системи се преместиха от самолетите в автомобилите, производителите започнаха да получават оплаквания относно вградения GPS навигатор, говорещ с женски глас. Те не искаха да „слушат жена“, която им казва какво да правят. Очевидно тези оплаквания идват от ядосани мъже.
Автоматичните гласови алармени системи и говорещите роботи са проектирани и създадени от хора, което означава, че техните наклонности и социални предразсъдъци са заложени пряко в процеса на разработка. Психологически погледнато, човек просто е по-благосклонен към женски гласове. Изследване, публикувано през 2014 г., казва, че на пренаталния етап плодът реагира на гласовете на двамата родители и новороденото вече предпочита гласа на майката, а не на бащата. Друго проучване, проведено през 2010 г., разкри, че мъжете най-често предпочитат да чуят женски глас, въпреки че не обичат да си го признават.
В московското метро също са използвани психологически трикове при записа на гласовете, съобщаващи станциите и другите съобщения. Мъжки глас произнася названията на метростанциите в мотрисите, които се движат от крайните квартали към центъра. На подсъзнателно ниво човек възприема мъжкия тембър като призив от шефа: "Ела на работа, чакам те в офиса." Женски глас съобщава спирките на връщане - от центъра към крайните квартали. Това се възприема като подкана от съпругата:"Прибери се у дома".
