Записите на гласовете, които съобщават станциине на метрото, не се правят на случаен принцип. Поне в бившия Съветски съюз, но и до днес, изборът на мъжки или женски глас се основава върху строги мнемонични анализи. (Мнемониката е изкуство и техника за запаметяване, набор от начини за по-лесно запомняне на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциации.)
По линиите от покрайнините на Москва към центъра станциите на метрото съобщава мъжки глас. На подсъзнателно ниво той се свързва у пътниците с гласа на началника, който казва „ Хайде, идвай, време е за работа!". По линиите от центъра към крайните квартали обявяването на спирките се съобщава от женски глас. На подсъзнателно ниво това е гласът на съпругата, която вика работника обратно към дома, където го чака семейството.
При движение по кръговата линия на московското метро по посока на часовниковата стрелка дикторът е мъж, в обратната посока е жена. Тук вече принципът е различен. Направено е в помощ на незрящите, които по този начин трябва да се ориентират в коя посока се движат.