Наука24 август 2022

Снимка на Юпитер, потънал в полярни сияния и мъгла

НАСА: „Не очаквахме качеството на изображението да бъде толкова добро"

Снимка: NASA

Красавицата Юпитер е набраздена с въртящи се хоризонтални ивици от неоново тюркоазено, зеленикаво, светло розово и кремаво. Ивиците си взаимодействат и се смесват по краищата си като сметана в кафе. По двата полюса планетата свети в тюркоаз. Ярко оранжеви сияния греят точно над повърхността на планетата и на двата полюса. Така видя Юпитер телескопът „Джеймс Уеб".

Не е новина, че на Юпитер вилнеят гигантски бури, мощни ветрове, полярни сияния, температурата и налягането са екстремни. Новината е, че космическият телескоп „Джеймс Уеб" на НАСА засне нови уникални изображения на планетата.

„Наистина не очаквахме качеството на изображението да бъде толкова добро, честно казано", заяви планетарният астроном Имке де Патер, почетен професор от Калифорнийския университет в Бъркли. Де Патер ръководи наблюденията на Юпитер с Тиери Фуше, професор в Парижката обсерватория. Webb е международна мисия, ръководена от НАСА с нейните партньори ESA (Европейска космическа агенция) и CSA (Канадска космическа агенция). „Наистина е забележително, че можем да видим подробности за Юпитер заедно с неговите пръстени, малки спътници и дори галактики в едно изображение", допълни Де Патер.

„Яркостта тук показва голяма надморска височина – така че Голямото червено петно е в мъгла, разпростряла се на голяма надморска височина, както и в екваториалния регион", обяснява снимката Хайди Хамел от екипа на проекта Webb. Многобройните ярки бели „петна" и „ивици" вероятно са облачни върхове на много голяма надморска височина от кондензирани конвективни бури, разказва ученият. За разлика от тях, тъмните ленти на север от екваториалния регион имат малко облачно покритие.

В далечния ляв край на пръстените се появява луна като малка бяла точка. Малко по-вляво друга луна свети с малки бели дифракционни шипове. Останалата част от изображението е чернотата на Космоса, с бледо светещи бели галактики в далечината.

Данните от телескопи като Webb не пристигат на Земята спретнато опаковани и готови за излъчване. Пристига информация за яркостта на светлината от детекторите на Webb. Това са необработени данни - те отиват в Научния институт за космически телескопи (STScI) - центъра за мисии и научни операции на Webb. STScI обработва данните в калибрирани файлове за научен анализ и ги доставя на специалния архив за разпространение.

След това учените „превеждат" тази информация в изображения. Докато екип от STScI професионално обработва изображенията на „Уеб" за официално обнародване, любители астрономи, известни като граждански учени, често се гмуркат в публичния архив с данни, за да извличат и обработват други допълнителни изображения.

Източник