Наука2 септември 2022

Колко точно е умен бобът?

Специална лаборатория ще изследва коренния мозък и интелигентността на растенията

Снимка: Wikimedia.org

През последните десетилетия все по-често учените от цял свят публикуват различни свои открития, свързани с невероятния свят на дърветата и растенията и техните възможности за комуникация, тяхната способност да чувстват, да реагират и дори да страдат.

Зачестяват хипотезите, че растенията са съзнателни творения, които могат да учат и да вземат решения. Вероятно последното звучи пресилено, но все повече експерименти приключват с данни, които сочат в тази посока.

Може ли да е вярно и какви последици има това ново познание за нашето разбиране за съзнанието и човешката психология? Изследователят Пако Калво от университета в Мурсия в Испания отдавна се е посветил на тази противоречива възможност. Той е част от екипа на MINT - първата в света лаборатория, която изследва философията на растителната сигнализация и поведение (невробиологията на растенията).

„Ние сме мултидисциплинарна изследователска група с членове от цял свят, интересуващи се от въпроси, които касаят интелигентността на растенията" - пишат учените. Експериментите им са посветени на широк спектър проблеми - от развитието на катерещи се бобови и грахови растения до фундаментални въпроси в пресечната точка на физическите, биологичните и когнитивните науки.

Членовете и сътрудниците на лабораторията на MINT идват от различни среди, изповядват различни гледни точки и носят със себе си еклектичен набор от методи и идеи. Ето някои от въпросите, върху които работят учените:

Какво могат да ни кажат растенията за природата на интелигентността?
Какъв е най-добрият начин да се концептуализира „интелигентността", особено що се отнася до растенията?
Какво, ако изобщо има такова, е уникалното в интелекта на растенията?
Базираното на растеж движение включва ли уникални сетива, различни от тези на животните?

За да отговорят на тези въпроси, членовете на лабораторията на MINT провеждат концептуални, теоретични, философски, емпирични и приложни изследвания.

Пако Калво е участвал активно в разработването на основа от потенциално полезни идеи за изследване на интелигентността на растенията. Заедно с колегите си посвещава години научна дейност над хипотезата за коренния мозък, принципа на свободната енергия, общата теория за тау и други.

Изследването на интелигентността на растенията изправя учените от MINT пред неочаквани предизвикателства.

„Това изисква да изоставим обичайните пристрастия, ориентирани към човека или животните, от една страна, но да не изоставяме психологическите, от друга. Нито менталните когнитивни науки, нито материалистичните физиологични науки се справят със задачата" - уточняват хората от екипа.

Те търсят перспективи, съсредоточени около връзката между организма и неговата среда, търсейки интелигентността като постижение на тази взаимовръзка, а не на някакъв специфичен умствен апарат.

Възприемането на научен подход към съзнанието е противоречиво начинание, главно поради липсата на конкретни начини за изучаването или дефинирането му. Въпреки това, експериментите на Калво повдигат някои интересни въпроси, които засега са все още само концептуални. Има широко разпространено схващане, че растенията са интелигентни, макар и по прост начин.

„Говоренето", реагирането и дори подмамването на насекомите са част от тяхното поведение. Тези събития обаче могат да се припишат на прости еволюционни адаптации – пасивни реакции, а не избори, направени „съзнателно". Според Елизабет Ван Волкенбург, професор по растителни науки във Вашингтонския университет, растенията са наясно с околната среда, себе си и своите съседи.

Калво и колегите му са разработили тест, за да измерят поне приблизително дали представителите на световната фауна имат чувство за воля или поне когнитивност. Методите им позволяват да се определи дали поведението на растенията е гъвкаво и проактивно, дали е изпреварващо и дали е целенасочено.

Когато бобът се катери, изглежда, че търси добро място за приспособяване. В процеса на решаване къде да се установи, бобовото растение прави широки сканиращи движения. То показва скок в електрическата активност, когато се закача за нова летва. Калво вярва, че тази комбинация от фактори може да даде сериозни сигнали за наличие на основна когнитивна функция и дори че растенията имат субективни преживявания на по-дълбоко ниво. Възможно е зърното „да знае" къде са полюсите на планетата...