Наука13 октомври 2022

Актьорът, летял в Космоса, е разочарован и тъжен

За какво си мислят астронавтите в безвъздушното пространство

Уилям Шатнър (вдясно)в "Стар Трек", 1968

На 13 октомври 2021 г. звездата от „Стар Трек" Уилям Шатнър сбъдна мечтата на живота си - полетя в Космоса. В туристическата екскурзия участваха общо четирима души. 90 годишният канадски актьор е най-възрастният човек, летял в извънземна орбита. Но впечатленията му от този полет не са най-ведрото четиво на човек, чиято мечта се е сбъднала...

Blue Origin прави второто успешно изстрелване на своя космически кораб New Shepard с пътници миналата есен. Шатнър споделя тъжните си преживявания в книга. Актьорът мечтаеше дълги години да погледне Земята отвисоко, но след като постигна целта си, той беше смазан и натъжен, пише Science Alert.

Звездата от Стар Трек разказа за впечатленията си от полета в новата си книга Boldly Go, публикувана във Variety. Актьорът очаквал този полет да е нещо вълнуващо и празнично, но реалните му усещания се свеждат повече до прилика с „погребение на Земята“, отколкото с нещо красиво.

„Пътуването ми до Космоса трябваше да бъде празник; вместо това се чувствах като на погребение.."

В книгата му пише, че всичко, което е мислил и очаквал да види, в крайна сметка се е оказало погрешно. В резултат на това, вместо безграничната радост от реализирането на една мечта, върху него се изсипал непоносим поток от тъга, предизвикан от контраста между студения Космос и „топлата грижа на Земята долу".

Според звездата от „Стар Трек", докато летял в Космоса, той се сблъскал с много тежки мисли - че човечеството унищожава Земята, че много представители на флората и фауната са на ръба на изчезване поради човешка намеса. Всичко това изпълнило актьора с ужас.

Такива шокиращи изказвания е имало и преди. През 2015 г. пенсионираният астронавт на НАСА Рон Гаран издаде книгата си „Орбитална перспектива". В нея той описва унинието си по време на маневрата Windshield Wiper, по време на която описа дъга над МКС през 2008 г. Според него, когато наближил върха на дъгата, времето сякаш спряло. В този момент той погледнал надолу към Земята и видял „този удивителен, крехък оазис", който ни защитава от суровостта на Космоса. Обзела го тъга сякаш някой го ударил в корема. Астронавтът смята, че тъгата в такъв момент се дължи на неравенството на Земята, когато милиони хора нямат достъп до чиста вода и храна, докато други имат тези средства в изобилие.

Подобно мнение изрази и шестият човек, стъпил на Луната - Едгар Мичъл. Той припомни, че докато е бил на Луната, е мислил за живота на Земята и международната политика. Всичко това му се струвало толкова незначително, че искал да хване „някой политик за врата и да го завлече на „четвърт милион мили" извън Земята, за да му покаже колко незначителни са тези проблеми в контекста на Слънчевата система.

Бившият астронавт Крис Хадфийлд също отбеляза в интервю, че след като е прекарал повече от 4000 часа в космоса, неговата представа за планетата и „вечността на времето" се е променила много. В интервю той казва, че основната „заплаха" за нашата планета не са астероидите и слънчевите изригвания, а „ние самите".

Учените обясниха какъв е този ефект и защо такова прекрасно събитие като полет в Космоса може да бъде толкова депресиращо и да донесе повече разочарование, отколкото радост. Виновен е така нареченият „ефект на изгледа". Терминът е използван за първи път от писателя Франк Уайт през 1987 г. Предполага се, че освен перспективите, които космическият полет открива пред астронавтите, той ги кара да искат да се грижат по-добре за родната си Земя.