Космическият кораб Chandrayaan -3 се прилуни леко близо до южния полюс на естествения ни спътник вчера. Индия вече е четвъртата страна, която каца на Луната, след Съединените щати, бившия Съветски съюз и Китай.
Това се случи на 23 август 2023 г. в 8:33 сутринта ET (1233 GMT или 18:03 ч. индийско време), според Индийската организация за космически изследвания (ISRO). „Постигнахме меко кацане на Луната! Индия е на Луната!“ – съобщи председателят на ISRO Сридхара Соманат.
„Този успех принадлежи на цялото човечество и ще помогне на мисиите на Луната от други страни в бъдеще“, каза министър-председателят на Индия Нарендра Моди. „Уверен съм, че всички страни по света, включително тези от глобалния юг, са способни да постигнат такива подвизи. Всички можем да се стремим към Луната и отвъд нея.“
Малко повече от два часа след кацането ISRO публикува изображения в X (преди известен като Twitter), показващи повърхността на земния спътник, както се вижда от Chandrayaan-3 по време на спускането му. Стана ясно, че агенцията успешно е установила комуникационна връзка между космическия кораб и контрола на мисията.
Скоро се очаква задвижван от слънчева енергия апарат на име Pragyan (от санскрит – „мъдрост“) да се отдели от спускаемия модул Vikram („храброст“) на Chandrayaan-3. Роботизираното дуо ще прекара един лунен ден (около 14 земни дни), изследвайки новия си дом, с цел да събере научни данни за състава на Луната, преди батериите да се изтощят след залез слънце.
Chandrayaan-3 беше вторият опит на Индия за кацане близо до южния полюс на Луната. Това е сравнително неизследван регион, към който учените проявяват огромен интерес. Смята се, че там има големи количества воден лед, който, ако е достъпен, може да бъде използван за ракетно гориво и поддържане на живота при бъдещи мисии с екипаж. Първият опит на страната за докосване до Луната през септември 2019 г. се провали, когато спускаемият апарат Chandrayaan-2 се разби в Луната поради софтуерен проблем.
След четиригодишни корекции и надстройки на дизайна и софтуера, Chandrayaan-3 бе изстрелян на върха на ракета LVM3 на 14 юли от космодрум в Шрихарикота, на източния бряг на Индия. Космическият кораб навлезе в елиптична орбита около Луната по-рано този месец, след което извърши множество маневри, за да премине в почти кръгова траектория, която го отведе на около 93 мили (150 километра) над лунната повърхност.
Миналия четвъртък (17 август) дуото „Викрам-Прагян“ се отдели от задвижващия модул, който ще изучава Земята от лунна орбита. Докато все още беше в орбита около Луната в понеделник (21 август) и вторник (22 август), дуото установи контакт с орбиталния апарат на Chandrayaan-2 , който обикаля около Луната от 2019 г. и ще служи като критична комуникационна връзка със Земята за мисията Chandrayaan-3.
Спускаемият модул Vikram се приземи в целевата си зона за кацане, на приблизително 70 градуса южна ширина. Това е близо до мястото, където Русия се надяваше, че първата й лунна мисия от 47 години, „Луна-25“, ще кацне в понеделник (21 август). Това усилие обаче се провали – руската сонда се разби в лунната повърхност през уикенда.
Подобно на злополучния луноход на Chandrayaan-2, колелата на Pragyan са гравирани с чакра Ashoka, религиозен символ на колело с 24 спици, изобразено на индийското знаме, и логото на ISRO. Така, в лунната почва ще се отпечатат двата важни за Индия символа, където ще останат во веки веков.
Спускаемият апарат Vikram е оборудван да усеща лунни земетресения в близост до мястото на кацане с помощта на вграден сеизмометър и да изследва лунната почва, за да регистрира нейната температура.
Мисията Chandrayaan-3, която струва скромните 6 милиарда рупии (73 милиона щатски долара по текущи обменни курсове), се разгръща в момент, когато САЩ и Китай готвят бъдещи мисии с екипаж. Целта на НАСА е да приземи астронавти близо до южния полюс на Луната в края на 2025 г. или 2026 г. по време на своята мисия Artemis 3 и да построи една или повече бази в региона на по-късен етап.
Когато слънцето залезе над мястото за кацане след две седмици, роботизираното дуо ще бъде оставено да се бори с мразовита нощ, която ще бъде „много трудна за оцеляване, защото батериите ще бъдат изтощени и е твърде студено за електрониката“, обясниха от центъра за управление.
