Снимка: НАСА
Тъкмо отшумяха фойерверките по случай изпращането на 2023-а и Слънцето силно се развълнува, показвайки ни мощни протуберанси. През изтеклата седмица се случиха най-големите слънчеви изригвания от 2017-а насам, сочат данните на Центъра за прогнозиране на космическото време (SWPC) на NOAA.
С наближаването на пика на така наречения Слънчев цикъл 25, астрономите ще наблюдават още повече слънчеви петна. Всяко от тях е област на интензивна магнитна активност, способна да произведе слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса. Този период на повишена активност може да продължи до няколко години, като през 2024 г. са възможни въздействащи космически метеорологични събития.
Слънчевите изригвания пръскат радиация, най-вече под формата на ултравиолетова светлина и рентгенови лъчи. Радиацията достига осветената от Слънцето страна на Земята за 8 минути, пътувайки със скоростта на светлината. Според SWPC тези енергични взривове могат да попречат на радиосигналите, както това стана на 14 декември 2023 г.
Някои изригвания са придружени от изхвърляне на коронална маса – силно заредени мехурчета от слънчева плазма, излизащи от външната атмосфера на Слънцето, известна като корона. Тъй като този балон се излъчва навън, той носи магнитното поле на Слънцето със себе си. Трябват му между 15 часа и няколко дни, за да затвори празнината между него и Земята. Короналната маса може да се сблъска с магнитосферата на Земята, бариерата, която ни предпазва от най-суровите въздействия на космическото време. Именно този сблъсък предизвиква геомагнитни бури.
Често при този тип космическо време можем да видим красивите цветове на Aurora Borealis или Северното сияние. Явлението се случва благодарение на електрони от геомагнитни бури, които се сблъскват със земната атмосфера.
На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще ни даде рядък шанс да видим великолепната корона на Слънцето. При добро стечение на обстоятелствата може да се наблюдава не много често срещан феномен – следете за изпъкналости или големи дъги от плазма, „окачени“ над слънчевата повърхност. Това е короналната маса.
