Наука19 август 2024

Пробиха дълбока дупка под Атлантическия океан, ще изследват земната мантия

„Тектоничният прозорец“ може да даде отговори за вулканичната дейност и за произхода на живота на Земята

SG-3 е най-дълбоката сондажна дупка, издълбавана някога. Снимка: Wikimedia Commons

Сондьори пробиха дупка с дълбочина 1268 метра в мантията на Земята, за да могат учените да изследват недрата на планетата, а защо не и вероятните причини за произхода на живота. Сондажът е направен във вулканично активен район на средноатлантическия хребет, разположен по дъното на Атлантическия океан.

Мантията е най-дебелият слой на Земята, разположен между кората и ядрото. Чрез „тектоничния прозорец“ може да се проникне дълбоко в недрата на планетата и да се търсят отговори на множество научни въпроси. С помощта на кораба за океански сондажи JOIDES Resolution се е получил цилиндър с дължина 1268 метра, който осигурява почти непрекъсната проба от скала на мантията. В новото си проучване, публикувано в списание Science, международният екип от изследователи описа подробно първите прозрения от безпрецедентната извадка.

Учените анализират състава на мантията, документират минералогията на възстановените скали, както и техния химически състав. Тези анализи ще донесат и повече яснота относно развитието на вулканичните процеси, тъй като топенето на мантията спомага за подхранването на вулканичната активност на повърхността.

Пробата предлага и ранна представа за взаимодействията между оливин, изобилен минерал в скалите на мантията, и морската вода. Тези взаимодействия предизвикват каскада от химически реакции, които създават водород и други молекули, които са жизненоважни за поддържането на живота, какъвто го познаваме.

„Скалите, които са съществували при формирането на ранната Земя, имат по-голяма прилика с тези, които открихме по време на тази експедиция, отколкото по-често срещаните скали, които изграждат нашите континенти днес“, обясни д-р Сюзън Кю Ланг, експерт по геология и геофизика в Океанографски институт Woods Hole. „Анализирането им ни дава критичен поглед върху химическите и физическите среди, които евентуално са били характерни за ранната история на Земята. Те биха могли да осигурят например постоянен източник на гориво днес“, допълва тя.

Тази сондажна дупка не е най-дълбоката дупка, изкопавана някога от хора. Рекордьор по дълбочина е Колският свръхдълбок сондаж, наречен SG-3. Съветските учени пробиват дупката в края на 80-те години, постигайки дълбочина от 12 263 метра в земята под северозападна Русия, недалеч от границата със Северна Норвегия. Поради дебелината на кората там, дупката никога не е достигала до мантията на Земята – за разлика от това последно изследване.

Източник