Наука17 октомври 2024

Слоновете в Мозамбик доказаха еволюционната теория

Раждат се все повече женски без бивни, гражданската война там ускорила естествения подбор

Снимка: Tontan Travel, Wikimedia Commons

В учебниците пише, че еволюционните процеси са дълги и са нужни столетия, за да се промени нещо осезателно и значимо. Но през 80-те години на миналия век в централен Мозамбик бракониерството на слонова кост се оказва мощен еволюционен катализатор. Резултатът е - драматичен ръст на женските африкански слонове, родени без бивни.

Неочакваният исторически ускорител на еволюцията е Гражданската война в Мозамбик, кървав и брутален конфликт между 1977 и 1992 г., в който жертви са близо 1 милион души и биоразнообразието в региона е опустошено. В националния парк Горонгоса, разположен в сърцето на страната, броят на големите тревопасни животни – включително слонове, хипопотами, биволи, зебри и антилопи гну – е намалял с над 90 процента по време на периода на кръвопролитията.

Унищожаването на местообитанията и разпадането на проекти за опазване на изчезващи видове довеждат до гибелта им, но интензивното бракониерство може би е главният фактор. Както правителствените сили (FRELIMO), така и антикомунистическите бунтовници (RENAMO) изобилно ловуват слонове в страната, за да получат слонова кост, ценен ресурс, който можеше да бъде продаден на черния пазар, за да финансира всеки неговата кауза.

Конфликтът продължава 15 години, но остава траен отпечатък върху популацията на слоновете в Горонгоса. Проучване от 2021 г., публикувано в списание Science, сочи, че честотата на женските без бивни се е повишила от 52 слона (18,5 процента от общата популация) в предвоенния период до 108 (50,9 процента от популацията) в следвоенния период.

Използвайки статистически анализ, изследователите са успели да покажат, че това нарастване на липсата на бивни е пряк резултат от бракониерството. Просто казано: много голяма е вероятността слоновете без бивни да оцелеят в периода на трудности и по този начин да предадат своите гени на следващите поколения, които на свой ред без ценния ресурс вече не са интересна плячка.

Загубата на бивни сред слоновете на Горонгоса е нагледен пример за това как естественият подбор понякога може да ни връхлети мощно и бързо. Също така е важно напомняне, че някои от най-мощните еволюционни сили не произтичат само от катаклизми в естествения свят, но и от действията на хората.

За да разберем по-добре тези сложни взаимоотношения, може би е време да осъзнаем, че „човешкият свят“ не е толкова отделен от „естествения свят“, както често обичаме да мислим.

„Едно екстремно социално събитие (в този случай война), което предизвика унищожаване на слонове, ясно демонстрира свързаността между човешките общества и еволюционните процеси при други форми на живот. Чрез различните култури, икономики, лекарствени средства, инфраструктури и други достижения на човечеството, обществата са задействали механизми, които никога досега не са били наблюдавани“, пишат Крис Т. Даримонт и Фани Пелетие в статия „Перспективи“, придружаваща проучването от 2021 г.

Източник