Снимка: Youtube
Глинен цилиндър с размер на пръст от гробница в Северна Сирия изглежда е най-старият пример за нещо написано с азбука, а не с йероглифи или клинопис.
Археолози предположиха, че са дешифрирали най-староата известна част от азбучно писмо, открита досега. Артефактът е почти 4500-годишен глинен етикет за подарък.
Цилиндърчето е открито в гробница с шест скелета в Северна Сирия, надписът се разчита като „силану“, което може да е име, казва Глен Шварц, археолог от университета „Джон Хопкинс". Шварц открил общо четири артефакта, гравирани по подобен начин в гробница в Тел Ум ел-Мара, древен град, който се намира между днешния Алепо и река Ефрат.
Азбуките разделят думите на гласни и съгласни и обикновено са съставени от 20 до 40 знака. Това прави азбучните системи по-рационализирани и по-лесни за научаване от системите за писане, които са съществували преди това — египетските йероглифи и месопотамските клинописи. Използват се стотици различни символи, които представляват главно думи и срички, а не отделни звуци. Досега учените смятаха, че първата азбука е създадена около 1900 г. пр. н. е. от хора, говорещи семитски език на Синайския полуостров в днешен Египет. Тази азбука, наречена протосинайска, се основава на йероглифни символи, преобразувани като букви. Новата находка дава нова хипотеза – че хората в по-отдалечените части на Близкия изток са експериментирали с йероглифни букви много по-рано.
„Това променя цялата фактология за това как е въведена азбуката“, казва Шварц. Малки дупки, пробити в цилиндрите, може да са били използвани за нанизването им на конец. Глинените структури вероятно са служили като етикети за стоки. Синалу може и е бил или получателят, или изпращачът на някои от бурканите с храна и напитки, поставени в гробницата, за да придружат обитателите й в отвъдния живот, уточнява археологът. Гробницата е принадлежала на богато и могъщо семейство в града.
Археолозите за първи път откриват цилиндърчетата през 2004 г. и радиовъглеродният анализ показа, че глината датира от около 2400 г. пр.н.е. През 2021 г. Шварц описва находката в италианското списание Pasiphae. Но по онова време ученият не тълкува надписите като букви от азбука. „Вероятно съм бил твърде плах“, пояснява той.
На годишната среща на Американското дружество за отвъдморски изследвания, проведена в Бостън, Шварц е по-смел в предположенията си. „Когато имаме само няколко много кратки надписа, е трудно да се каже от колко знака е системата“, казва Филипа Стийл, старши изследовател по класика в университета в Кеймбридж. С толкова малко знаци е трудно да бъдем сигурни, че новите гравюри наистина съвпадат с известната протосинайска писменост. Може просто да приличат на нея или да има частични съвпадения“, казва тя.
„Това е азбука“, казва Силвия Ферара, професор по ранни езици в университета в Болоня в Италия, която не е участвала в откритието.
Източник
