На 3 септември в списание Nature излезе статия, озаглавена „Древна ДНК свързва мащабната миграция с разпространението на славяните“.
За втората половина на първото хилядолетие сл. Хр. в Централна и Източна Европа са характерни фундаментални културни и политически промени. Този период на промяна обикновено се свързва с появата на славяните и за това има археологически и текстови доказателства, пишат авторите на изследването. Според тях обаче досега нямало „консенсус относно това дали този археологически хоризонт се е разпространил чрез миграция, славянизация или комбинация от двете. Генетичните данни остават оскъдни, особено поради широко разпространената практика на кремация в ранната фаза на славянското заселване.“
Но откъде са дошли славяните и как езиците им са се разпространили на хиляди километри в Евразия – отдавна озадачава учените, коментира изследването Андрю Къри в сайта science.org. Дали малък брой славяноезични елити са наложили своите езици и култури на съществуващото население? Или славяните са се преместили от изток, замествайки предишните жители на днешните Полша, Германия, Бохемия и Балканите след разпадането на Римската империя?
Проучването на стотици древни геноми, публикувано в Nature, подкрепя втория сценарий. Според неговите автори процесът на „славянизация“ на Европа е бил свързан с големи групи славяноговорящи, мигриращи на запад.
„Това е много вълнуващо“, казва историкът от King's College London Питър Хедър, който не е участвал в новото изследване. „Това предполага, че славяните наистина са пристигнали като политически и социално доминираща група със собствени правила.“
Къри припомня, че първото документирано споменаване на славяните идва от готския историк Йорданес. През 550 г. сл. Хр. той описва варварски племена с „блата и гори за градове“, които въпреки това опустошават останките от Римската империя. „Сега те бушуват във война надлъж и нашир“, пише той, „в наказание за нашите грехове“. Но освен няколко ранни исторически препратки, изследователите се затрудняват да разгадаят произхода на славяните.
Според публикацията в Nature между 500 г. и 800 г. сл. Хр. повечето хора в региона били кремирани, без да оставят след себе си полезен генетичен материал. „Има пауза между шести и осми век, когато имаме погребения, които археолозите идентифицират като славянски“, казва един от съавторите Йоша Грецингер, генетик в Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ (EVA).
За да хвърлят светлина върху тези неясноти, учените от екипа, ръководен от Грецингер и Зузана Хофманова, също генетик от EVA, секвенирали ДНК от хора, живели между Балтика и Балканите между VII и XII век сл. Хр. Те сравнили гените на 359 души от периода, когато историческите записи документират славянски език и топоними в региона (започващ приблизително около 900 г. сл. Хр.), с тези на стотици други, обитавали същите земи няколко века по-рано, по време на римската епоха и хаотичните години след разпада на империята.
Пробите са взети от музейни колекции и скорошни разкопки на славянски гробища в Полша, Германия и Хърватия. Новосеквенираните геноми показват, че е настъпила голяма промяна в популацията.
„По-голямата част от индивидите от римския период са значително различни от индивидите през 10-ти век“, казва Грецингер. „В Полша по-малко от 7% от генетичния материал е от предславянското население.“ В части от Източна Германия 85% от произхода може да се припише на новопристигнали, чийто произход съвпада с този на хора, живеещи далеч на изток, в днешна Украйна и Беларус.
По-на юг, в Хърватия, промяната е по-малко драматична, но все пак значителна, като източният произход представлява до 70% от ДНК от ранните славянски погребения.
Андрю Къри споменава и още една свързана статия, публикувана също на 3 септември в Genome Biology, в която се говори за открити подобни резултати от Моравия, в съвременна Чехия.
Промените в произхода са наблюдавани както при мъжете, така и при жените, което сочи към цели семейства или кланове, които се движат заедно, а не към шепа натрапници, налагащи волята си на съществуващото преди това население. „Това не е било миграция на елити или на няколко мъже воини“, казва съавторът Марчин Волошин, историк в Института Лайбниц за история и култура на Източна Европа. „Това е било миграция на цяло население.“
Някои казват, че доказателствата остават незадоволително косвени, пише Къри. Най-ранните исторически споменавания на славяни ги поставят далеч на юг, близо до река Дунав, сред множество други варварски племена, нахлуващи в разпадащата се римска граница.
За Флорин Курта, археолог от Университета на Флорида, голямата празнина в генетичните и радиовъглеродните данни, причинена от векове кремация, замъглява всякакви връзки между тези ранни сведения и по-късните популации. Това е така, защото без ДНК от този решаващ преходен период няма начин окончателно да се свържат славяните, идентифицирани от Йорданес през шести век близо до Черно море, с оборота на населението, наблюдаван повече от 200 години по-късно, стотици километри на север.
Други учени обаче са категорични – генетичната промяна предоставя достатъчно солидни доказателства, че славянизацията е резултат от масова миграция, започнала преди 1500 години. „Това съвпада – сега има неоспорими доказателства“, казва Адам Издебски, историк от университета „Николай Коперник“, който не е участвал в проучването.
И така, как новодошлите почти напълно са заменили предишното население на региона само за няколкостотин години? В някои райони те може да са се сблъскали с малка конкуренция, разсъждава Къри. Археологически разкопки и палеоекологични данни, като например поленови записи от дъното на езера, показват, че регионът, обхващащ днешна Полша и Източна Германия, е бил почти празен, когато тези групи са се заселили. Какво се е случило с предишните жители, остава загадка. Независимо дали е било глад, пандемии, насилствено нашествие или променящи се климатични модели, „през шести век там почти няма никой“, отбелязва Волошин.
В Хърватия обаче новодошлите се натъкнали на силни, съществуващи отпреди култури със силни връзки с римския свят. „Хората, пристигащи на Балканите, пристигат в населени райони, взаимодействат с градовете и Византийската империя“, обяснява Хофманова.
Геномите, описани в новото проучване, отразяват тези различни динамики. Скелетните останки от славянската епоха от Хърватия показват по-голям дял от местното население, отколкото в Полша и Източна Германия, а археологическите находки сочат, че новодошлите са се интегрирали в съществуващите градски центрове.
Като цяло резултатите показват, че славянизацията е протичала по различен начин в зависимост от това дали групите са се заселвали в обезлюдени земи или в гъсто населени, процъфтяващи населени центрове. „Ясно е, че всички тези хора са тясно свързани“, казва Грецингер, „но културно те са много различни.“
